ИПИ Библиотека

В настоящия сборник са представени някои изключително интересни текстове, които поставят предприемача в центъра на икономическите процеси. Тези текстове съвсем не изчерпват темата, а по-скоро загатват за един различен поглед, който изглежда много по-близък до реалността, отколкото познатата ни икономическа теория. Можем да твърдим, че в този подход е представена австрийската традиция в изследването на същността и ролята на предприемача, макар и не всички автори да се припознават като австрийски икономисти.
Текстовете в това издание повдигат завесата към някои от най-интересните автори и трудове, които поставят предприемача в центъра на своите възгледи за икономиката. В голямата си част тези текстове не са достъпни на български, което прави изданието още по-ценно. Сборникът не следва да се чете като учебник по икономика, а като дискусия за предприемачеството, която да провокира търсенето на допълнително знание. Последното може да бъде потърсено и в Икономическата библиотека на ИПИ, където са събрани голяма част от трудовете на представените в сборника автори.

Сборникът „Есета за предприемача” се издава благодарение на безвъзмездната помощ на фондация „Джон Темпълтън” и е етап в осъществяването на проекта „Образът на предприемача в посткомунистическите държави”.

„Единствен предприемачът, без никаква мениджърска намеса, определя накъде да насочи капитала и колко капитал да използва. Той определя дали бизнесът ще се разширява или свива и кои ще са основните му сектори. Той определя финансовата структура на предприятието. Това са основните решения, определящи ръководството на бизнеса. Те винаги тежат на раменете на предприемача, било в корпорации, било в други форми на законова организация. Всяка помощ, която предприемачът получава при тях, е второстепенна; той получава информация за миналите състояния на пазара от експерти в областта на правото, статистиката и технологията, но окончателното решение, съдържащо преценка на бъдещи състояния на пазара, си остава само негово. След това подробностите по осъществяването на проектите могат да бъдат поверени на мениджърите”. – Лудвиг фон Мизес, „Човешкото действие”

Фридрих Август фон Хайек

Фридрих Август фон Хайек (1899-1992) е австрийски икономист и политически философ, известен със своята защита на либералната демокрация и свободния пазар срещу разпространението на социализма и колективизма в средата на ХХ век. Хайек е един от най-влиятелните преподаватели във Виенския университет и има значителен принос в областта на правото и когнитивната наука.

През 1974 г. Фридрих Хайек получава Нобеловата награда за икономика заедно със своя идеологически противник Гунар Мюрдал. През 1991 г. е награден от президента Джордж Буш с Президентския орден на свободата - една от двете най-високи награди на САЩ.

Хайек е един от инициаторите за създаването на обществото „Мон Пелерин” (1947). Това е група от класически либерали, които се опитват да се противопоставят в много области на това, което за тях е „социалистическо“. Дълги години техните усилия остават в „интелектуалните покрайнини“, но от 70-те години те получават все по-голямо внимание.

Фридрих фон Хайек е бил преподавател в Лондонското училище за икономически и политически науки, в Чикагския и Фрайбургския университети.

В негова чест група студенти от Лондонското училище основават през 1996 г. „Общество Хайек”.

Лудвиг фон Мизес

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973) – икономист, философ, основател – заедно с Фридрих фон Хайек, на новоавстрийската икономическа школа и един от най-видните нейни представители. Мизес оказва силно влияние върху развитето на съвременното либерално и либертарианско движение.

Първоначално учи във Виена в интелектуалната традиция на Карл Менгер и Ойген фон Бьом-Баверк, а по-късно– в Женева.

През целия си живот Лудвиг фон Мизес защитава капитализма и класическия либерализъм. Добива известност със своя magnum opus, „Човешкото действие” – трактат по икономика, публикуван за първи път на английски през 1949 г.. В него той излага епистемологията и методологията, с които се характеризира австрийската школа: субективна концепция за стойността, методологичен индивидуализъм и праксиология.

След Втората световна война живее в САЩ. През периода 1945-1969 г. е преподавател в Нюйоркския университет.

Мизес не доживява да види интереса към идеите му, който идва след спечелването на Нобеловата награда от Фридрих фон Хайек през 1974 г. Но резултатът от усилията му се вижда дори приживе. Учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “икономическото чудо” . Личният му приятел Луиджи Еинауди като президент на Италия възпира комунизма в страната. Във Франция ученикът му Жак Рюф – съветник на Шарл де Гол – води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар.

Избрана библиография

The Theory of Money and Credit (1912); Теория на парите и кредита

Socialism (1922); Социализмът

Liberalism (1927); Либерализмът

Omnipotent Government (1944); Всемогъщото правителство

Bureaucracy (1944); Бюрокрацията

Human action (1949); Човешкото действие

The Anti-Capitalistic Mentality (1956); Антикапиталистическото мислене

Айн Ранд

Айн Ранд - рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (1905-1982), е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход, позната по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическата и философска основа на либертарианството, която тя нарича "обективизъм”. „Рационалния егоизъм” е главната идея на обективизма. Считана е за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството.

Автор е на множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Тя има огромен принос и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията.

Има издадени шест сборника с есета, сред които: „Добродетелта на егоизма” (“The Virtue of Selfishness”), „Капитализмът: непознатият идеал” (“Capitalism: The Unknown Ideal”) и „За новия интелектуалец” (“For the new intellectual”). Айн Ранд е автор на романите „Изворът” ("The Fountainhead"), "Ние, които живеем" ("We the Living") и шедьовъра „Атлас изправи рамене” ("Atlas Shrugged") - втори по популярност след Библията в Съединените щати .

Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката. Нейните открито прокапиталистически бестселъри са едни от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически и маоистки движения в САЩ, Германия и Франция през 70-те години на ХХ век.

През 70-те години на ХХ век Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението й спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно с това работи за няколко института и преподава; издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. До смъртта си през 1982 г. Айн Ранд развива активна обществена й дейност, участва в редица философски и политически дебати.

Йозеф Алоиз Шумпетер

Йозеф Алоиз Шумпетер (1883-1950) е американски икономист и политолог от австрийски произход, представител на Австрийската икономическа школа. Роден е на 8 февруари 1883 г. в Триш, Моравия (по това време в границите на Австро-Унгарската империя), сега Трещ в Чехия. Завършва Виенския университет под ръководството на един от основоположниците на Австрийската икономическа школа Ойген фон Бьом Баверк. От 1919 до 1920 г. е министър на финансите на Австрия. По-късно е професор в Рейнския университет в Бон (1925-1932) и Харвардския университет в Кейбридж (САЩ).

Израел Кирцнер

Израел Кирцнeр (1930 г.) е американски икономист, един от водещите учени на австрийската икономическа школа. През 1951 г. се установява в САЩ. Той получава бакалавърска степен (summa cum laude) в Бруклинския колеж на Нюйоркския градски университет (1954). Под ръководството на Лудвиг фон Мизес Кирцнер написва докторската си дисертация, която е в основата на книгата „Икономическа гледна точка”, издадена през 1960 г.

След като защитава научна степен доктор по икономическа теория (1957 г.) Израел Кирцнер е назначен за професор в Нюйоркския университет, в който преподава и до днес. Основните му интереси са в областта на икономиката на предприемачеството и пазарната етика. Признат е за един от авторитетите в интерпретацията на трудовете на Лудвиг фон Мизес.

През 2006 г. Израел Кирцнер е удостоен с Глобалната награда за изследвания в областта на предприемачеството (Global Award for Entrepreneurship Research) за приноса за развитието на икономическата теория. 

Франк Найт

Франк Хайнеман Найт (1885 – 1972) е американски икономист, който разработва теорията за предприемачеството, неопределеността и печалбата. Образованието си получава в университета в Тенеси и в Корнелския университет, където през 1916 г. защитава докторска степен по философия. В периода 1927 – 1952 г. Найт преподава в Чикагския университет.

Дисертацията на Франк Найт „Риск, неопределеност и печалба”, която излиза като самостоятелна монография (1921 г.) и до днес е сред приносите на ХХ век към златния фонд на икономическата наука заедно с трудовете на Йозеф Шумпетер, Лудвиг фон Мизес, Джон Кейнс, Артър Пигу и други изтъкнати икономисти.

В „Риск, неопределеност и печалба” Найт поставя основите на това разбиране за природата на печалбата, което и днес се приема в икономическата теория. Отправна точка на неговия анализ за тази категория е разграничаването между риск (случайност с известни възможности, или застрахован риск), чиято вероятност с по-голяма или по-малка точност може да се оцени и да се отчете при изготвянето на икономическите разчети на субектите на пазара, действащи в условия на конкуренция, и неопределеност според терминологията на Найт (случайност с неизвестни възможности) – риск, който има съвършено друг произход и не се поддава на такава оценка.

Найт е автор и на „Economic Organization” - всепризнато класическо изложение на микроикономическата теория, както и на „The Ethics of Competition”. В своята научна дейност той отделя специално внимание и на либералните форми на обществена организация, като критикува неуспешните опити в областта на социалното инженерство.

През 1950 г. Франк Найт е избран за председател на Американската икономическа асоциация, а през 1957 г. е награден с медала „Франсис Уокър” – отличие, което се връчва на всеки пет години на американски икономисти за цялостен принос към икономическата наука. 4–290), достъпна на сайта на Института „Лудвиг фон Мизес”.

Рандал Холкомб

Д-р Рандал Грегъри Холкомб (р. 1950 г.) е американски икономист, професор по икономика в университета на щата Флорида. Докторантура защитава в Политехническия университет във Вирджиния. Преподавал е в Тексаския университет А&М и в университета в Обърн (Алабама), преди да започне работа в университета на Флорида.

Холкомб е старши сътрудник и член на научно-консултативния съвет на Института „Джеймс Медисън” – мозъчен тръст със седалище в Талахаси, който се занимава с въпроси, свързани с управлението на щата. В периода 2000-2006 г. д-р Холкомб работи в Икономическия съвет на губернатора на Флорида Джеб Буш, а през 2007 г. е председател на Обществото за развитие на австрийската икономика.

Д-р Рандал Холкомб е и бивш председател на Обществото „Публичен избор”. В списъка на заемалите тази длъжност са и основоположниците на теорията за обществения избор Джеймс Бюкенън и Гордън Тълок, Мансур Олсън, Елинор Остром и много други изтъкнати икономисти.

Автор е на повече от сто статии, публикувани в академични и специализирани издания. Неговите изследователски интереси са предимно в областта на публичните финанси и икономическия анализ на въпроси, свързани с обществената политика.

Написал е и редица книги, сред които The Economic Foundations of Government(1994), Public Policy and the Quality of Life (1995), From Liberty to Democracy: The Transformation of American Government (2002), and Entrepreneurship and Economic Progress(2007).

 

Джефри Хербенер

Джефри М. Хербенер е американски икономист, представител на австрийската икономическа школа.

Завършва икономика в държавния университет на Оклахома, където се преподава в духа на традиционната неокласическа икономика. Но още като студент Хербенер се запознава с теорията на „австрийците”, четейки трудовете на Ойген фон Бьом-Баверк. Истинското му приобщаване към ценностите на австрийската школа става по време на преподавателската му дейност в Питсбъргския държавен университет, когато открива за себе си научните трудове на Фридрих фон Хайек, Лудвиг фон Мизес и Мъри Ротбард.

Джефри Хербенер е професор по икономика и декан на Факултета по икономика в Гроув сити колидж, както и изследовател в областта на икономическата теория в Центъра за идеи и ценности (The Center for Vision and Values) – консервативен мозъчен тръст, създаден към Гроув сити колидж. Центърът е водещ форум в изучаването и прилагането на принципите на свободата по отношение на икономическите, политическите, обществените, религиозните и научните въпроси. През 2010 г. е удостоен с наградата „Темпълтън” за отлични постижения в областта на разпространението на идеите на свободата в категорията „изключителни постижения на университетски центрове”.

Дейността на Джефри Хербенер е много тясно обвързана и с работата на Института „Лудвиг фон Мизес”. Той е старши научен сътрудник, помощник-редактор на периодичното издание на института TheQuarterlyJournalofAustrianEconomics, директор на конференцията на австрийските учени-икономисти, лектор в университета „Мизес”.

Джоузеф Т. Салерно

Джоузеф Т. Салерно е американски икономист, професор по икономика, привърженик на австрийската школа. Професор Салерно е председател на програмата за следдипломна квалификация в Любинската школа по бизнес (LubinSchoolofBusiness) към университета „Пейс” (PaceUniversity) и вицепрезидент по академичните въпроси на института „Лудвиг фон Мизес”.

Джоузеф Салерно получава бакалавърска степен в Бостънския колеж, а магистърска и докторска степен – в университета „Рутгерс”.

Докато учи в Бостънския колеж, той прочита статия на Мъри Ротбард и приема, както самият той по-късно пише, „чистата либертарианска позиция... анархокапитализма”. И това, както сам отбелязва, предизвиква интереса му към австрийската икономическа школа.

Джоузеф Салерно е публикувал над петдесет научни статии и книги. Той е редактор на QuarterlyJournalofAustrianEconomics, периодично издание на Института „Лудвиг фон Мизес”.

Професор Салерно е всепризнат експерт в областта на монетарната теория и политика, международната монетарна реформа и австрийската икономика. Той е бил изслушван от Конгреса на САЩ по въпросите на инфлацията и частичния банков резерв.

Публикувал е многобройни статии, които отразяват мнението на редакционния съвет на електронните издания на mies.org, forbes.com, Christian Science Monitor.com, Wall Street Oasis.com and Economic Policy journal.com.

Луелин Рокуел-младши

Луелин Харисън Рокуел-младши, по-известен като Лю Рокуел, е американски либертариански политически коментатор, активист, защитник на австрийската икономическа школа.

Роден е в Бостън (1944 г.) и след като завършва колеж, започва работа в издателството „Арлингът хаус”, където се запознава с трудовете на Лудвиг фон Мизес.

Името на Рокуел тясно се свързва с неговия учител и колега Мъри Ротбард чак до смъртта на Ротбард през 1995 г. Политическата идеология на Рокуел, подобно на тази на Ротбард през последните му години, обединява в себе си анархолиберализъм, културен консерватизъм и учението на австрийската икономическа школа.

През 1982 г. Рокуел основава Института „Лудвиг фон Мизес” и е негов председател до 2009 г., когато заема поста председател на съвета на института. Той е и вицепрезидент на Центъра за либертариански изследвания в Бърлингейм (щата Калифорния), както и издател на политическия блог LewRockwell.com.

Лю Рокуел е автор на книгите TheLeft, theRight, andtheState и FascismversusCapitalism, както и на антологията SpeakingofLiberty, в която са събрани статии, публикувани първоначално на неговия сайт.