ИПИ Библиотека

Заедно с появата на планетарните измерения на бизнеса, финансите, търговията и информацията, е задействан процесът на локализиране и фиксиране на мястото. Глобализацията за едни означава локализация на много други. В наши дни свободата на придвижване - неравномерно разпределено благо - бързо става важен действащ фактор.
Тази книга е важен принос към развитието на социалната теория днес. Написана е не само с най-висока професионална вещина, а и с поемане на социален ангажимент от страна на автора. Начинът на мислене, както и проблемът, който поставя, са от интерес за специалисти по социология, философия, политически науки, културология, право, икономика и изобщо за всички разновидности на социалните науки и хуманитаристиката. Книгата обаче заслужава и по-широко внимание от страна на читателската аудитория, защото ни дава ориентир за осмисляне на собствената ни човешка ситуация.

"Всички говорят за ""глобализацията"" - широко употребявана дума, бързо превърната в лозунг, в шперц, за който се смята, че отключва вратите към всички сегашни и бъдещи тайни. За някои ""глобализацията"" е това, което сме задължени да правим, ако искаме да бъдем щастливи; за други тя е причината за нашето нещастие. За всички обаче ""глобализацията"" е необратим процес; процес, който засяга всички ни в една и съща степен и по един и същ начин. Всички сме в процес на ""глобализиране"" - а да сме ""глобализирани"", означава приблизително едно и също за всички ""глобализирани"".
На глобализиращите процеси обаче им липсва предполаганата от всички еднаквост на въздействието... Глобализацията разделя толкова, колкото и обединява; тя разделя, обединявайки - причините за разделението съвпадат с причините, които съдействат за унифицирането на света. Заедно с появата на планетарното измерение на бизнеса, на финансовия, търговския и информационния поток, се задвижва и ""локализиращ"", фиксиращ мястото процес. Това, което се явява като глобализация за едни, означава локализация за други; за някои то оповестява нова свобода, за много други става неканена и жестока участ. Подвижността се издига до ранга на най-висшата всред желаните ценности. А свободата да се придвижваш бързо става главният стратифициращ фактор в нашето време."

Зигмунт Бауман

Зигмунт Бауман (роден на 19 ноември 1925 г. в гр. Познан) е полски социолог, професор по социология в Университета в Лийдс. Благодарение на изследванията си за връзките между модерността и холокоста Бауман се нарежда сред най-известните теоретици в социологията. В сферата на неговите научни интереси влизат и проблемите на глобализацията, антиглобализма/алтерглобализма, модерността и постмодерността.

През 1971 г. Бауман се установява да живее в Англия. 

Професор Бауман е удостоен с Европейската награда Амалфи – престижно италианско отличие на Италианската асоциация по социология, което се връчва заизключителен принос към социологията и обществените науки (1990) и с наградата „Теодор Адорно” (1998) – германска международна премия за достижения в областта на философията, музиката, театъра и киното.