ИПИ Библиотека

Разпространено е мнението, че „Владетелят“ (на тоскански Il Principe превеждано на български и като „Принцът“ или „Князът“), най-известното си произведение на Макиавели, разкрива идеите му за управлението на държавата. В действителност, отпъдения от властта Макиавели, посвещава трактата си на новия владетел на Флоренция, Лоренцо Медичи. Макиавели се надявал Лоренцо да го вземе на работа и целия трактат има за цел да покаже в един подреден и конкретен стил, че авторът знае как се управлява държава и би бил един много добър държавен съветник. Макиавели не е взет на работа, но произведението му остава в историята като първия подробен анализ на изкуството на властта и най-вече на нейното запазване. Затова и Макиавели се смята за родоначалник на модерната политическа наука. От принципите на грубата сила и пренебрежението на моралните норми, изложени във „Владетелят“ идва и понятието макиавелизъм.

Макиавели говори за политиката като за наука и изкуство, като за пръв път възприема държавата в смисъл, близък до съвременния – властническа обществена организация. За Макиавели властта е само тогава истинска държавна власт, когато се крепи на законите и служи на правото. Той е единственият по онова време, който разбира, че промените трябва да тръгват от основите. Не бленува за империи и единство на всички християни, както повечето от негови съвременници, а напротив, става първият идеолог на обединена Италия - независима национална държава, в която религията трябва да играе минимална роля.

Николо Макиавели

Николо̀ Макиавѐли (Niccolò di Bernardo dei Machiavelli, 1469-1527) е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел.
Николо Макиавели е роден на 3 май 1469 г. във Флоренция, която по това време е практически независим град-държава, управляван от фамилията Медичи. Произхожда от старо, но не много богато семейство, произлизащо от някогашните маркизи на Тоскана. През годините негови членове са тринадесет гонфалниери на правосъдието -  членове на градското правителство. Първоначалното си образование Николо Макиавели получава от баща си, който го учи на граматика, реторика и латински. Той не научава гръцки, въпреки че по това време Флоренция е един от европейските центрове на гръцката филология. През 1494 година става държавен служител. Малко по-късно от града е прогонена фамилията Медичи и е възстановено изборното управление. Макиавели участва в дипломатическото и военно управление на Флоренция, като между 1499 и 1512 година участва в дипломатически мисии до дворовете на френския крал Луи XII, арагонския крал Фернандо II и до папската държава. През 1502-1503 година е свидетел на кампанията на Чезаре Борджия, който по това време установява властта си в Централна Италия.
Между 1503 и 1506 година Макиавели ръководи флорентинската милиция, отговорна за отбраната на града. Изпитващ недоверие към наемниците, той е привърженик на съставената от граждани милиция. Възгледите му дават резултат през 1509 година, когато флорентинците удържат победа срещу Пиза.
Въпреки военните успехи на флорентинската милиция, през август 1512 година родът Медичи, подпомаган от своя роднина папа Юлий II и от испански войски, възстановява властта си във Флоренция. Макиавели е освободен от постовете си, а година по-късно е обвинен в заговор срещу властта и е арестуван. Въпреки мъченията, той отказва да се признае за виновен и е освободен. След това се оттегля в своето имение в Сант Андреа ин Перкусина, недалеч от Флоренция, където се отдава на литературна дейност. Освен най-известните си произведения „Владетелят “ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“, той пише още няколко книги между които „Военното изкуство“, „История на Флоренция“ и „Мандрагора“ (пиеса, която се играе и днес).