ИПИ Библиотека

Максимилиан Карл Емил Вебер (1864-1920) e германски социолог, философ, историк, юрист, икономист (политикономика). Идеите на Вебер оказват значително влияние върху развитието на обществените науки, в частност на социологията. Макс Вебер, заедно с френския социолог Давид Емил Дюркем и Карл Маркс, се счита за един от основателите на социологическата наука. Неговите трудове продължават да оказват своето въздействие върху развитието на социологията и в наши дни.

Вебер е роден на 21 април 1864 г. в гр. Ерфурт, в заможното протестантско семейство на Макс Вебер (старши) - юрист, политик и депутат в Райхстага от Националната либерална партия и социоложката Хелене Вебер.

През 1882 г. завършва юридическия факултет на Хайделбергскя университет. Докато следва Вебер работи като младши адвокат. През 1889 г. защитава дисертация и получава степен доктор на юридическите науки. Темата е историко-правна, за солидарната отговорност и разделението на капиталите в търговските компании на италианските градове. След време Вебер включва дисертацията си в научния си труд „За историята на средновековните търговски компании с използването на южноевропейски източници”. Две години по-късно (1991) се хабилитира с нова дисертация, в която разглежда селскостопанската история на Рим и нейното въздействие върху публичното и частното право. Получавайки титлата доцент, Макс Вебер започва преподавателска дейност в Берлинския университет, както и да дава консултации на правителствените органи. Преподава и в университетите във Фрайбург, Хайделберг и Мюнхен.

Научните му интереси са в широк диапазон: история на древния свят, социология на религията, методология на обществените науки, икономика и юриспруденция, философия и етика.

Макс Вебер въвежда термина „социално действие”. Ученият е последователен защитник на използването на метода на антипозитивизма. Според него към изследването на социалните действия е по-добре да се подходи не чисто емпирически, а „обяснително”, „интерпретативно”. На основата на този метод ученият социолог не само разглежда едни или други социални действия, но и разпознава целта и смисъла на случващото се от гледна точна на индивидите, участващите в социалното действие.

 Ядрото на научните интереси на Вебер се състои от изучаване на процесите на преход от традиционното към съвременното общество: рационализация, секуларизация, демистификация. Един от най-известните му трудове става дисертацията му за протестантските корени на капитализма. Изследването му, на границата между икономическата социология и социологията на религията, е доразвито в известната книга „Протестантската етика и духът на капитализма” (1905). Противопоставяйки се на марксистката концепция за историческия материализъм, Вебер подчертава значението на културното въздействие, което религията оказва върху дадено общество. Именно в това той вижда ключа към разбирането на генезиса на капиталистическата форма на икономиката. По-късно ученият изследва религиите на Китай, Индия и древния юдаизъм, опитавайки се да намери в тях причините, които са обусловили икономическите различия между Изтока и Запада.

В лекциите си за професията и призванието на политика (1919 ) Вебер определя държавата като институция, която притежава монопол за легитимно използване на насилие. Той за първи път разграничава и обосновава няколко типа обществена власт, като подчертава, че институциите на съвременната държава във все по-голяма степен се основават на рационално-правовия тип. Вебер има и значителен принос към развитието на икономическата история, теорията и методологията на икономиката. Изследванията на Вебер   в областта на рационализацията на обществото оказва влияние върху оформянето на критическата теория на социологията, която се развива основно в рамките на Франкфуртската школа.

"Икономика и общество" се определя за най-значителният научен труд на Макс Вебер, на за съжаление остава недовършен. След смъртта на учения (1920) той е издаден и преведен на много езици.

Но Вебер не е кабинетен тип учен. Той се ангажира с редица дейности. Ученият е един от основателите на либералната Германска демократична партия, създадена след Първата световна война и активен участник в изготвянето на нова конституция.

Той помага да се основе Германското социологическо дружество през 1910 г. Домът му става център за срещи на множество интелектуалци, сред които Георг Зимел, Роберт Мишелс и Георг Лукас.