„Не ще бъде погрешно, ако целият епос се разглежда главно като белег за духовното състояние на българина през време на робството. Факт е, че формата и съдържанието на народната българска песен са установени в едно твърде късно време; едва ли могат се посочи песни и изобщо народни умотворения, запазени в онзи вид, в който са се разпространявали преди робството - историческата съдба на народа е създавала нови поетически формации, поради което най-старите мотиви на народното творчество са претърпели съществени промени в зависимост от промените в самия живот. В българската песен са отразени възгледите, историческият живот, преживяванията на няколко поколения, които свободно са разработвали първоначалните мотиви, като са изоставяли от предишното съдържание всичко онова, което не е въздействувало или пък е било чуждо на тяхната душа. И важното е, че последната значителна преработка на съдържание и форма е извършена при условията на робството.” – Боян Пенев
Тодор Ив. Живков
Тодор Ив Живков (1938 - 2001) е етнолог, фолклорист, публицист, професор, доктор на филологическите науки.
Завършва специалност „Българска филология” в Софийския университет "Св. Климент Охридски". С "Народ и песен" защитава дисертация за доктор на филологическите науки през 1978 г., а през 1981 г. е избран за професор. Специализира в Ленниград (1964), в Берлин (1971), в Киев (1972) и в Париж (1976). Неколкократно е награждаван с Почетния знак на БАН, удостояван е с орден "Кирил и Методий" други отличия.
Тодор Ив. Живков е сред основателите на Института за фолклор (1973) и негов директор в периода 1982-1992 г. Създава секциите "Теория на фолклора" и "Пластичен фолклор". Ръководи основните теоретични семинари на Института за фолклор. Той е инициатор и ръководител на научните програми в рамките на института, като националната програма за събиране и съхранение на българския фолклор, подготовката и издаването на колективни трудове с фолклорни материали и фолклористични изследвания (в това число възродената традиция по издаването на Сборника за народни умотворения) и др. Той е сред основателите на сп. "Български фолклор" (1975) и негов главен редактор от 1983 г. Въвежда традицията на тематичните броеве по модерни и слабо разработени проблеми. Разширява проблематичния кръг на фолклористичните дирения с антроположки, етноложки и социологически акценти.
През периода 1982-1992 г. се налагат международните симпозиуми по български фолклор, активизира се работата по линия на ЮНЕСКО, осъществява се добро сътрудничество с немската, английската, американската, френската, чешката, полската, руската и украинската наука. Сключват се първите договори за съвместна дейност с академични звена и университетски центрове от тези страни.
Проф. Живков изследва широк кръг проблеми, свързани с фолклора, фолклористиката и етнологията в тяхното съвременно звучене и в перспективата на историческия им развой. Автор е на над 200 студии и статии и на 8 книги.
Цялата му дейност е основана на разбирането за фолклора като тип култура. Този възглед се представя в многобройни публикации и най-вече в книгите"Народ и песен", "Фолклор и съвременност", "Етнокултурно единство и фолклор".
Под негово ръководство се осъществява програма "Обредно изкуство", която е интердисциплинарна, включва методологически семинар, теренни проучвания, конференции и получава завършек с публикуването на сборник със студии "Обреди и обреден фолклор" (1981).
Той предлага нов прочит на културното наследство на Миладиновци, К. Шапкарев, М. Цепенков, Иван Д. Шишманов, М. Арнаудов, Ив. Хаджийски и др. през призмата на европейската хуманистична мисъл. Безспорен принос са статиите, посветени на Иван Шишманов и Иван Хаджийски, чиито трудове бяха "върнати" на българската общественост до голяма степен благодарение на Т. Ив. Живков.
Особено място в трудовете на проф. Живков заема проблемът за връзките между фолклора и етничното. Фолклорът се изследва като отражение на живота на етноса и като средство за формиране на етнично самосъзнание.
Cato's Letters
The Wild Wheel
Библиотеката съществува