ИПИ Библиотека

Най-важното политическо развитие в историята на Германия от края на Втората световна война до падането на Стената през 1989г. Е възникването и развитието на германското християндемокрация. Това възникване и развитие е проследено в този труд.

Сред християнските партии в германската империя най-важна е основаната през 1870–1871 г. Партия на центъра. Общите причини за нейното възникване откриваме в разпространяващия се либерален дух на времето, насочен срещу църквата, в правата на поддържаните от държавата църкви в Германския съюз, които ощетяват католиците, както и в разпадането на този съюз като държавно образувание поради пруско-австрийската война от 1866 г., която очертава посоката на бъдещото развитие на една малка германска империя с протестантско мнозинство, ръководена от Прусия. Сред изповядващото католицизма население, обезпокоено от своята очертаваща се позиция на малцинство, се заражда движение към обединение (например народните съюзи в Кьолн и Бреслау). Участниците в конференциите в Зоест (1864–1866) се борят за програма за католиците, които след разпадането на Католическата фракция от 1852 г. (имаща съответно през 1852 г. 64 депутати в Парламента, през 1858 г. – 57, а през 1866 г. – 15 депутати) са лишени от политическо представителство. Тук пруският правителствен съветник Херман фон Малинкродт се обявява за принципа на паритета, според който трябва да се регламентира съотношението както между различните вероизповедания, така и между нововъзникналите в процеса на индустриализацията обществени класи, между източната и западна част на пруската монархия и между отделните германските държави и благороднически фамилии.

Светослав Малинов

Д-р Светослав Малинов е доцент по история на политическите идеи в катедра „Политология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира политическа теория и история на политическата мисъл в Норвегия (1990–1991), Италия (1992), САЩ (1993–1994,1997) и Великобритания (1995–1996). Автор на книгата Критика на политическия рационализъм. Изследване върху политическата мисъл на Едмънд Бърк (2003), както и на множество научни статии в областта на политическата теория. Съставител на антологиите Консерватизмът (том 1, 1999; том 2, 2000), Модерната демократична идея (2003), Модерната демократична държава (2004), Германската християндемокрация(2006), Политическите партии и демокрацията (2007). Автор е на първите преводи на български език на политическите произведения на класиците Джон Лок (Два трактата за управлението, 1997, Писмо за толерантността, 1998), Едмънд Бърк (Размисли за революцията във Франция, 2000) и Франсиз Бейкън (Нова Атлантида, 2008). За преводите си на Джон Лок през 1998 г. получава наградата на Съюза на българските преводачи. От 2002 г. е главен редактор на теоретичното списание за политика и култура РАЗУМ.