Световноизвестният френски ислямовед Анри Корбен (1903-1978 г.) разтърси изоснови с колосалното си творчество представите на Запада за духовните измерения на исляма. Великолепен познавач както на ислямския, така и на западния езотеризъм, Корбен достига с неподражаемо проникновение до големите обобщения, свързани с метаисторията, символното мислене и пълната духовна себереализация. Сред програмните му произведения, повече от двайсет, са "История на ислямската философия", "Авицена и ясновидският разказ", "Творческото въображение в суфизма на Ибн Араби", "В иранския ислям: духовни и философски аспекти".
"Има две планини: планината на Разума и планината на Любовта. Разсъждавайки върху тайната на земната, човешка Форма, в която е скрита любовта на ""скритото Съкровище, което е възжелало да бъде познато"", странстващият мистик открива, че неговата собствена личност, като тази на Мойсей, е Синай, на чийто връх (или в сърцето) се разбулва теофаничната форма, която е вечният Имам. Върху този връх (или в това светилище) ""Душата на душата"" се разкрива на душата като мистичното маслиново дърво, което се издига в невидимите висоти на Синай на любовта. По-високо от планината на разума той трябва да изкачи Синай на любовта; ако разумът е водачът, който води към тайната на теофанията, той също е водачът, който накрая се заличава (както Вергилий пред Беатриче).
Осъществявайки това вътрешно поклонничество, ученикът, видяхме, само повтаря началния ход на всеки пророк в търсене на Имама. Достигането до върха на Синай на своята душа - това е за мистика реализирането на състоянието на Салман Чистия, състоянието на худжджа: достигане до Душата на душата (джан-е джан). Тази Душа на душата е Имама, това е маслиновото дърво, растящо на върха на Синай на любовта. И душата на мистика е тази любов, тъй като този Синай е Синай на неговото същество. Така, това, което тя открива на върха (или в сърцето) на своето същество, е Имама като вечния Любим. Опозицията на Имама и неговия худжджа става вътрешния диалог между Любимия и Любещия. Душата на неговата душа е тази, на която той казва ти, неговото аз във второ лице. В присъствието на Душата на душата, както е било за Мойсей на Синай, ""Мойсей на неговото същество"", неговото аз в първо лице е изветряло. Съзерцавайки се в Душата на душата, душата става съзерцаваната от нея, и тя произнася на нейното място: Ego sum Deus (Аз съм Бога). Така прочутото преувеличение на ал-Халладж (ана ал-хакк) - ""Аз съм Истината"", повтаряно век след век от суфиите, придобива тук типично шиитски резонанс. Имамологията избягва клопката на трансценденталния монизъм, който е създал толкова трудности на рефлективното мислене."
Из "История на ислямската философия"
Анри Корбен
Анри Корбен (1903-1978) е един от най-изтъкнатите европейски ориенталисти на ХХ в. Творческото дело на този французин нарежда името му сред учените, създали свой оригинален подход за изучаване на исляма и неговата духовна култура.
Анри Корбен оставя значителни по своя обем и дълбочина изследвания.
Редом с "История на ислямската философия" сред по-важните негови трудове са: "Авицена и ясновидският разказ", "Циклично време и исмаилитски гносис". В "Творческото въображение в суфизма на Ибн Араби" се интерпретира проблемът за връзката между Бога и човека, поради което някои автори намират сходство между търсенията на Корбен и тези на Николай Бердяев. Сред съчиненията му особено място заема четиритомникът "В иранския ислям: духовни и философски аспекти". Интересът на Корбен към ислямски Иран и неговата шиитска духовна култура се задълбочава особено в периода след 1945, когато е натоварен да основе Департамента по иранистика при Френския институт в Техеран. Като резултат ще се появи прочутата поредица "Иранска библиотека", дала достъп на широка читателска аудитория до основни текстове на иранската ислямска мисъл - голямата страст на Анри Корбен.
Личен сайт: http://henrycorbinproject.blogspot.com/
In Defence of Global Capitalism
The Financial Crisis
Библиотеката съществува