Книгата е от поредицата "Философия на духа". В първия том съставителят Любомир Христов представя две ярки фигури на руското Просвещение, философи, славянофили – Иван Василиевич Киреевски и Алексей Степанович Хомяков.
"...Може би внушителното величие на класическата руска философия и нейните респектиращи историософски и религиозноантропологически прозрения могат да служат за оправдание на някои "физически недостатъци" в подбора и композицията на книгата.”
Биографии:
Иван Василиевич Киреевски, руски религиозен философ, теоретик на славянофилството, прозаик, критик, публицист, е роден на 22.03. (3.04.) 1806 г. в дворянско семейство в Москва. Брат на Пьотр Киреевски (1808 - 1856) - публицист, археограф, фолклорист, събирач на народни песни, славянофил. Поетът Василий Жуковски е близък роднина на майка му. На 12 г. вече знае немски език и учи древни езици. От 1822 г. слуша лекции в Московския университет. После работи в архива на Министерството на външните работи (1824). Там се запознава с редица талантливи млади хора (Д. и А. Веневитинови, В. Титов, С. Шевирьов, В. Одоевски), с които създава философски кръжок, саморазпуснал се след въстанието на декабристите (1825). През 1830 г. пътува до Германия, където слуша лекции на Хегел и се запознава с него, слуша лекции на Шлейермахер, посещава Шелинг в Мюнхен. Завърнал се в Русия през 1832 г., издава списание „Европеец”, забранен на втория брой заради статията на Киреевски „Деветнадесети век”. Защитен пред властите от Василий Жуковски и Пьотр Вяземски. Променя западническите си възгледи със славянофилски, пише проза, разказа „Нощ в Царицин” (1829), незавършената повест „Остров” (1839) и романа „Два живота” (запазено е само началото на този незавършен роман). Заедно със старците от Оптина пустиня работи над издаването на съчиненията на отците на църквата. От 1845 г. е неофициален редактор на сп. „Москвчанин”, издаван от М. П. Погодин, излизат поради разногласия едва три броя. От 1852 г. излиза славянофилския „Московски сборник”, в който философът публикува статията си „За характера на просвещението в Европа и отношението му към просвещението в Русия”, която не харесала на властите и списанието е спряно. Като критик анализира произведения на Пушкин, Баратински, Жуковски, по-късно пише отзиви за В. Сологуб, Н. Язиков, Л. Толстой, Н. В. Гогол. В последните си години работи над курс по философия. Последната си статия написва през 1856 г. - “За необходимостта и възможността от нови начала във философията”. Умира от холера в Петербург на 11 (23.) 06. 1856 г., погребан в Оптина пустиня. Трудовете му са издадени през 1856 г. и 1911 г. в 2 т.
Алексей Степанович Хомяков (1 (13).05. 1804, Москва - 23.09. (5.10.) 1860, село Ивановское, Липецка губерния ) е руски поет, публицист, философ, eдин oт основоположниците на славянофилството. Роден в старинно дворянско семейство, където получава домашно образование. Кандидат на математическите науки (1921) при Московския университет (1821). Служи в Астраханския кирасирски полк и в конната гвардия в Петербург. От 1825 г. живее зад граница, създава историческата драма „Ермак”. Участва в Руско-турската война (1828-1829), после живее в имението си. Сътрудничи на различни издания. Излага основите на славянофилството в статията „За старото и новото” (1839), както и в основния си труд „Записка за световната история”. Привърженик на отмяната на крепостното право и за свикване на Земски събор. От 1850 г. основно насочва вниманието си към религиозни въпроси и историята на руското православие. Член на Петербургската Академия на науките (1856). Смята монархията за единствено приемливата за Русия форма на държавно управление. Погребан в Москва.
The Virtues of Capitalism
From Bretton Woods to World Inflation
Библиотеката съществува