Anthony de Jasay

За автора

Anthony de Jasay was born at Aba, Hungary in 1925. (The original Hungarian spelling of his name is Jaszay). He was educated at Szekesfehervar and Budapest, taking a degree in Agriculture. In 1947-48 he worked as a free-lance journalist, his activity forcing him to flee from the country in 1948. After two years in Austria, he emigrated to Australia in 1950 and took a part-time course in Economics at the University of Western Australia. Winning a Hackett Studentship, he went to Oxford in 1955 and was elected a research fellow of Nuffield College where he stayed till 1962, publishing papers in the Economic Journal, the Journal of Political Economy and other learned journals.

In 1962 he moved to Paris and worked there as a banker, first in an executive capacity and then on his own account, till 1979, doing investment business in several European countries and the United States. In 1979, he retired to the Normandy coast where he still lives. He has a wife and three children.

While his initial interest and training were in economics, he has later turned to political philosophy, and his writings draw on both. He has published five books, several of which have been translated into a total of six languages, as well as numerous articles, mainly in English but also in French and German. He is widely considered as one of the foremost liberal philosophers.

Личен сайт: http://www.dejasay.org/default.asp

Книги от този автор

The State The State

Допълнителна информация(интервюта с автора, коментари за книгите му в интернет)

Социо-мазохизъм: Как Германия и Франция, двамата болни на Европа, се самоизмъчват

Това, което първоначално наричаха “държава на благоденствието”, в последно време
преименуваха на “европейски модел”. Смисълът на тази мъдра лингвистична маневра
се свежда до това, да се подчертае, че той е диаметрално противоположен на
“англосаксонския” и дори нещо по-лошо - на “американския модел”. Но добрите
европейци са длъжни да го харесват точно толкова, колкото не харесват англичаните и
американците.
Абсурдно е да се претендира, че цяла или почти цяла Европа следва този модел. Той е
предимно френско-германски. Не за първи път, обаче, френски интерес, идея или
претенция не се изразява твърде предизвикателно, като се представя за
общоевропейска. Корените на “модела” са в ортодоксалния френски социализъм в
голисткия му вариант, в германската социалдемокрация и синдикализъм и в
християнсоциалистическата традиция, която макар и да е по-силна в Германия, но е все
още жива и във Франция. В идеологически план, той е еклектичен и донякъде неясен,
както може и да се очаква поради разнообразните му корени.

Нед Луд, тъкането на ръчен стан и френско-германското морално банково дело

Когато парният стан изместваше занаятите във Великобритания и ръчните тъкачи губеха
своя поминък, те бяха поведени от Нед Луд към отчаяни действия като чупенето на
машини. Днес техният бунт би бил наречен „стачка” на английски и „социално движение”
на френски. Тъй като по онова време политическата коректност била непозната, бунтът на
Лудитите бил жестоко потушен от британската армия през 1812 г. Изборът бил между
помиряване и драстично потисничество. Помиряването би засегнало свободата на
производителите да използват всеки метод на производство, който сметнат за подходящ,
при каквито условия могат да договорят с работниците, от които имат нужда – принцип,
който изглежда жесток, но който е единственият сигурен начин за радикално дългосрочно
подобрение на реалното заплащане и условията за работническата класа. Още повече, че
помиряването и последващите пречки за възхода на британската индустриална сила било
немислимо по време, когато, точно преди битката при Лайпциг, все още изглеждало, че
Наполеон печели, а Великобритания полагала всички усилия да доведе Втората
стогодишна война срещу Франция до успешния й край през 1815 г.