ИПИ Библиотека

Джон Стюарт Мил (1806 - 1873) е британски философ, логик и икономист, един от основателите на английския позитивизъм. Един от класиците на позитивизма и утилитаризма.

Баща му, Джеймс Мил, също философ и икономист, е пламенен последовател на Джереми Бентъм. Двамата, повлияни от френските мислители  Хелвеций и Кондорсе, твърдо са убедени във всемогъществото на възпитанието. Бащата на Джон Стюарт Мил активно прилага своите теории във възпитанието на сина си. Мил младши не посещава училище, а учи в дома си с частни учители.

По късно заема постове в Източноиндийската компания (1823-1858); депутат е в парламента (1865-1868) и член на Либералната партия на Уилям Гладстон.

Възгледите на Джон Стюарт Мил се формират под влиянието на британския емпиризъм, чрез съчиненията на Френсис Бейкън, Джордж Бъркли, Дейвид Хюм, Дейвид Рикардо, както и наИмануел Кант и Огюст Конт.

Мил развива идеята на Бейкън за активната, научната индукция, разработвайки методите на елиминативната индукция. Ориентира индуктивните методи към разкриване на причинно-следствените зависимости между явленията. Неговото учение за научната индукция е пример как могат да се прилагат принципите на строгия емпиризъм. Според Мил индукцията е „обобщение въз основа на опита“. За да обоснове индукцията, той допуска единствената обща аксиома в своето учение, в която се постулира единството на природата (the uniformity of the course of nature). Формулировката ѝ гласи, че „…в природата съществуват сходни, паралелни случаи, и това което веднъж е станало ще стане отново при достатъчна степен на подобие на обстоятелствата, и не само отново, а толкова пъти колкото се повторят същите обстоятелства“ т. е. има еднообразие на реда на природата.

Обаче тук се разбира еднообразие в явленията, а не необходимата връзка между реалните неща в обективната действителност. Така се оказва, че науката е хипопетична, а не априорна, което и той признава. Всъщност индуктивната логика е учение за методите на емпиричната наука (за разлика от абстрактните науки — логика и математика).

Джон Стюарт Мил е привърженик на утилитаризма, етическата теория, чието начало е поставено от неговия кръстник Джереми Бентъм.

Под влияние на Бентъм за основа на морала смята ползата, или принципа за най-голямото щастие. Постъпките които водят към щастие следва да се оценят като добри, а към нещастие — като лоши. Под „щастие“ разбира  удоволствие и отсъствие на  страдание. Мил се стреми да свърже щастието на отделния човек с щастието на другите хора, на цялото човечество и дори всички живи същества.

Към средата на XIX в. утилитаристкото учение в продължение на дълги години оказва изключително силно влияние върху британското законодателство и политика, при това при пълното отсъствие на пропаганда, базирана на призив към чувствата. Мил е вдъхновен защитник на либерализма. Застъпва се за осигуряване на максимално възможна свобода на личността от държавата. Проявява интерес към работническото движение и утопичния социализъм. Допуска, че частната собственост не е вечна.

Джон Стюарт Мил е един от най-влиятелните философи от втората половина на XIX в. Неговите изследвания върху индукцията имат голямо значение за развитието на индуктивната логика (вероятностна) в XX в. (Ханс Райхенбах, Рудолф Карнап, Карл Хемпел и други).