ИПИ Библиотека

Николо̀ Макиавѐли (Niccolò di Bernardo dei Machiavelli, 1469-1527) е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел.
Николо Макиавели е роден на 3 май 1469 г. във Флоренция, която по това време е практически независим град-държава, управляван от фамилията Медичи. Произхожда от старо, но не много богато семейство, произлизащо от някогашните маркизи на Тоскана. През годините негови членове са тринадесет гонфалниери на правосъдието -  членове на градското правителство. Първоначалното си образование Николо Макиавели получава от баща си, който го учи на граматика, реторика и латински. Той не научава гръцки, въпреки че по това време Флоренция е един от европейските центрове на гръцката филология. През 1494 година става държавен служител. Малко по-късно от града е прогонена фамилията Медичи и е възстановено изборното управление. Макиавели участва в дипломатическото и военно управление на Флоренция, като между 1499 и 1512 година участва в дипломатически мисии до дворовете на френския крал Луи XII, арагонския крал Фернандо II и до папската държава. През 1502-1503 година е свидетел на кампанията на Чезаре Борджия, който по това време установява властта си в Централна Италия.
Между 1503 и 1506 година Макиавели ръководи флорентинската милиция, отговорна за отбраната на града. Изпитващ недоверие към наемниците, той е привърженик на съставената от граждани милиция. Възгледите му дават резултат през 1509 година, когато флорентинците удържат победа срещу Пиза.
Въпреки военните успехи на флорентинската милиция, през август 1512 година родът Медичи, подпомаган от своя роднина папа Юлий II и от испански войски, възстановява властта си във Флоренция. Макиавели е освободен от постовете си, а година по-късно е обвинен в заговор срещу властта и е арестуван. Въпреки мъченията, той отказва да се признае за виновен и е освободен. След това се оттегля в своето имение в Сант Андреа ин Перкусина, недалеч от Флоренция, където се отдава на литературна дейност. Освен най-известните си произведения „Владетелят “ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“, той пише още няколко книги между които „Военното изкуство“, „История на Флоренция“ и „Мандрагора“ (пиеса, която се играе и днес).