ИПИ Библиотека

Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен (1815-1898) – пруски, а по-късно германски държавен деец, считан за първостроителя на модерна Германия, известен с прозвището „Железният канцлер“.
От 21 септември 1862 г. Е министър-председател  на Прусия. Вярва, че обединението на Германия (която по това време е разделена на около 50 малки кралства, херцогства, княжества и т. н.) трябва да се извърши около някоя от двете големи германски държави – Австрия или Прусия.
След три последователни победонсни за Прусия войни – Пруско-датската (1864), Австро-пруската (1866) и Френско-пруската (1870-1871), Бисмарк заедно с император Вилхелм I прокламира обединението на Германия във версай, по време на мирните преговори с Франция (след Френско-пруската война).
След обединението на Германия е райхканцлер от 1871 до 1890 г.. По време на управлението си, Бисмарк, за разлика от повечето Велики сили през XIX век, не се стреми към завоюването на нови колонии, а към разширяване на немското влияние в Европа. По-късно заради тези възгледи е отстранен от канцлерското си място.
След Руско-турската война (1877-1878) е сред инициаторите на Берлинския конгрес, подписва Берлниския договор през 1878 година.
 Заради безспорните му държавни умения и най-вече заради решаващия му принос за обединението на Германия, Бисмарк е най-авторитетната личност в германската политика за времето си. Още приживе (но особено след смъртта му) Бисмарк се превръща в символ на новата германска държавност.