ИПИ Библиотека

Стойчо Мошанов (1892-1975) е български политик, племенник на Никола Мушанов. Завършва право в Екс-ан-Прованс, Франция. Стойчо Мошанов взима участие в Първата световна война. Член е на Демократическата партия и на Демократическия сговор. Депутат е в ХХI, ХХII и ХХIII ОНС. През 1935 г. е министър на народното стопанство, а 1938 – 1939 г. - председател на ХХIV ОНС. През 1939 г. Стойчо Мошанов посещава Лондон и Париж с дипломатическа мисия. В края на август 1944 г.,по поръчение на правителството на Иван Багрянов се опитва да установи контакти със САЩ и Англия в Турция; пътува до Кайро, за да подпише условията за примирие с Англия и САЩ, но без успех. Членството му в Демократическата партия продължава до нейното разпускане. От октомври 1947 г. е въдворен на местоживеене в Търговище; изпратен е в лагера “Белене” през 1949 г., осъден е на 20 години затвор, но е освободен през 1959 г. През 1990 г. Стойчо Мошанов е реабилитиран посмъртно. Автор е на книгите: “Външната политика на Демократическата партия” (1946), “Моята мисия в Кайро” (1991), “Мемоари. Ръкопис” (в архива на БАН).