ИПИ Библиотека

Васил Христов Радославов (1854-1929) е български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 г. до 1918 г., народен представител; два пъти е министър-председател на България — след абдикацията на княз Александър (1886 - 1887) и по време на Първата световна война (1913 - 1918).

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 - 1878). От септември 1877 г.  до юли 1878 г. е секретар на Ловчанския градски съвет

От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия . През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 - 1886) и на 18 декември 1885 г., без консултации с правителството, въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.

През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либералната партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887 - 1894).

След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция.

Васил Радославов е министър на вътрешните работи в двете правителества на Димитър Греков и това на Тодор Иванчов (1899 - 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла е Тръстеник. Затова през 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Васил Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 1918 г. и управлява страната по време на първата световна война. Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.

След сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Васил Радославов заминава за Германия. През 1923 г. е осъден от Третия държавен съд задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 19129 г. е амнистиран.  Умира в Берлин на 21 октомври същата година. На 3 ноември е погребан с почести в София.