ИПИ Библиотека

Д-р Венелин Йорданов Ганев е роден в София през 1965 г. Завършва право в СУ "Климент Охридски" през 1991 г., а през 1999 г. защитава докторат по философия в Чикагския университет. Към настоящия момент е професор по политически науки и научен сътрудник към Havighurst Center for Russian and Post-Soviet Studies в университета в Маями, Охайо.

Изследователските му интереси са в областта на посткомунистическите политики, процесите на демократизация, конституционалното управление, съвременна социална теория и други. Негови статии са публикувани в авторитетни научни издания като East European Constitutional Review, American Journal of Comparative Law, Journal of Democracy, East European Politics and Societies, Communist and Postcommunist Studies, Slavic Review, Europe-Asia Studies and Comparative Studies in Society and History. В периода 2003-2004 е стипендиант на института „Хувър” в Станфордския университет.

Първата му книга, „Плячкосването на държавата”, е написана в оригинал на английски език, под заглавието Preying on the State: the Transformation of Bulgaria after 1989. През 2007 г. е издадена от Университета Корнел, САЩ. Посрещната е с академични адмирации от редица специалисти във водещи американски университети. В множество рецензии е подчертано, че пред международната научна общност е казана нова дума, валидна не просто за България, а и изобщо за научното (не)разбиране на преходите „от социализъм – към ..?“, започнали преди четвърт век.

Бащата на д-р Венелин Ганев - Йордан Венелинов Ганев (1926-2004) - е един от възстановителите на Радикалдемократическа партия през 1990 г. Завършил е две висши образования – право и музика. Практикува професията на музиковед.
Депутат е в ХХХVІ Обикновено народно събрание, където е член на комисията по външната политика и на комисията по култура, като на последната е и председател.
В последните години на своя живот работи активно за популяризиране на либералните идеи и изграждане на гражданско общество в България. Особено активно е участието му за защита на гражданските права, за развитието на читалищното дело, за издирване и подпомагане на млади таланти.

А неговият дядо - Венелин Йорданов Ганев (1927-1966) - е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след 9 септември 1944 г. е един от регентите на малолетния цар Симеон II. Учи в Лайпицг и Женева, където негов състудент е Сиемон Радев, завършва философия, право и музика.След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, като преподаваобща теория на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди и гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право.

През 1908 г. Венелин Ганев се включва в Радикалдемократичческата партия. През 1919 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор. След това е посланик на България в Париж (1920-1922).

През 1923 г., заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 г. го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за ззащита на правата на човека. По време на Втората световна война се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г., заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946 г.

Още през 1945 г. Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа паритя и се присъединява към опозицията. През 1947 г. е интерниран в Дряново, а през 1948 г. е изключен от Българската академия на науките.