Вера Петрова Мутафчиева (28 март 1929 — 09 юни 2009) е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка проф. Петър Мутафчиев, член на БАН от 1937 г.
През 1951 г. Вера Мутафчиева завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 г., след защита на дисертацията "Феодалната рента в Османската империя, XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 г. В. Мутафчиева е доктор на историческите науки след защита на дисертацията „Кърджалийско време“.
Основател и директор на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978-1980), създател и председател на Издателския съвет на Националния дарителски фонд "13 века България" (1999-2009) и член на Управителния съвет на фонда (2005-2009).
Творческият път на Вера Мутафчиева започва от 1952 г. със студии за историята на България в османската епоха. Има над 35 белетристични книги в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Творческия си път Вера Мутафчиева завършва с мемоаристиката на "Разгадавайки баща си", "Семейна сага", трите части „Бивалици" и заключителната „Небивалици“. Избраните ѝ съчинения са публикувани в 12 тома през 2008 година.
Автор е на пиесата „Пътят“, играна в Младежкия театър, и на пиесата за Васил Левски „Процесът“, която не е била поставяна. Сценарист е на най-гледания филм в българската история – суперпродукцията в три части "Хан Аспарух", както и на филма „Непълнолетие“.
Преди да се впусне в художествената литература, Вера Мутафчиева публикува научно-популярните книги „Да се знае...“, „Повест за доброто и злото“ и „Голямата борба“, но и по-късно остава вярна на пристрастията си към този жанр с книгите „Богомили“, „В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система“, „Турция. Между Изтока и Запада“ (в съавторство) и пр.
Интересът към процесите от най-новата световна и българска история е засвидетелстван от публицистиката на Вера Мутафчиева и участието ѝ в ръководения от доц. Веселин Методиев изследователски и образователен проект „Българското общество през втората половина на ХХ век“ , включен в програмата на департамент ”История” на НБУ. Тя ръководи интервюиращ екип от журналисти и учени, като през 2005 и 2006 г. издава два тома „Историята населена с хора“ с общо 110 интервюта на наши съвременници.
Вера Мутафчиева получава редица награди, сред които Международна награда "Готфрид фон Хердер" – за цялостно творчество (1980), сред първите лауреати на наградата "Паница" на фондация "Свободна и демократична България" за журналистика (1994), Голямата награда на Четвъртия салон на изкуствата - за принос в българската книжовност и национална култура (1999), Награда на Българо-германския форум – за принос в утвърждаването на гражданското общество в България и за развитието на българско-германските отношения (2000), първи носител на държавната награда "Паисий Хилендарски" (2000), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2005).
Личен сайт: http://www.veramutafchieva.net/