ИПИ Библиотека

Любоммир Авджийски с коментар на книгата "Държавата" на Бастиа
15.02.2016 / Събития

Битката на класическите либерали със социализма е стара, почти колкото борбата на човека с дявола. Тази книга на Бастиа определено заема почетно място в историята на тези битки.

Книгата е на разположение в Икономическата библиотека на ИПИ.

 

Битката на класическите либерали със социализма е стара, почти колкото борбата на човека с дявола. Тази книга на Бастиа определено заема почетно място в историята на тези битки.

 

Никой не е готов да даде ясна дефиниция на абстракцията държава, но всеки иска нещо от нея. Това е една от основните тези на френския философ Фредерик Бастиа в сборника „Държавата”.  От „ликвидиране на егоизма“ до „безлихвени заеми на всички, които желаят“ , от „кърмене на деца“ до „залесяване на планините“ се простират очакванията към нея – вездесъщата и всеприсъстващата.

 

С приятна за читателя ирония авторът спори с мита за социалната държава. Самият той иска да намери държавата, която дава „работа за всички“ и „балсам за всички мъки“, но разбира, че намесата на въпросната „фикция” в дейността на хората води до протекционизъм и злоупотреби. Човешкото естество не може да се въздържа или да ограничи собствените си желания, затова всеки използва държавата, за да пречи на конкурентите и да получи по-добро място на пазара.

 

За да изпълни всичко, което се очаква от нея държавата трябва и да взема. Да взема от общото, за да го разпределя на всички. Нужно е да остава нещо и за нея. Понеже тя отговаря за справедливото разпределение, се е научила с времето да заделя все по-голяма част са себе си. Има нужда от още администрация, от нови отдели и дейности, от нови функции, програми и механизми.

 

Както Хенри Дейвид Торо, така и Бастиа смята, че кражбата не е по-малко кражба, когато е извършена законно. Той критикува остро Втората френска революция (1848-1851), чийто съвременник е, виждайки в нея илюзията на „социалистическите доктрини“. А онези, които експлоатират илюзията и обещават храна, образование и помощи и заедно с това премахването на такси и данъци, нарича популисти. Те са представители на „новата власт“, която ще замести провалилите се в двете противоречащи си обещания. „Новата власт” знае, че не може да осигури благоденствие на всички, нито пък има намерение да намалява данъците и таксите, но това е маловажна подробност пред необходимостта от самото издигане на „новата власт“. Професионалните бюрократи и политици не могат да живеят без „илюзията“, те имат нужда да убеждават себе си и другите, че тя е жива. Каква друга способност имат те, освен да я поддъжат и разпалват?

 

Френският либерал защитава още предимството и първенството на естествените права и ценности пред позитивистичните (онези, които са закрепени с писания закон).„Личността, свободата  и собствеността съществуват не защото хората са изковали закони. Напротив, хората създават закони, защото съществуват личността, свободата и собствеността.“. За Бастиа човекът се състои от последните три, а те не могат да съществуват една без друга. Законът е само колективният инструмент чрез който хората защитават вече същестуващите права, които са им дадени „от природата, от Бога“. Законът не може да дефинира личността, нито да даде свободата или да осигури собствеността. Законът, в най-добрия случай, може само да ги защити. Нещо повече, колективната сила за защита - на личността, свободата и собствеността е израз и съвкупност от индивидуалните права на всеки да защити със сила своите личност, свобода и собственост.

 

Бастиа противопоставя видимите ефекти от икономическите събития на онези, които остават скрити за по-голяма част от обществото. Обикновено първите се появяват още със самата причина, а вторите са дългосрочни и сякаш не са свързани с нея. Преди 150 години този общественик и предприемач защитава изключително сполучливо теорията на алтернативната цена – цената на пропуснатата възможност.  Атакува основните тези на икономическия популизъм - че ако уволните един човек, който работи в администрацията, то вие отнемате покупателната способност и поминъка на него и семейството му, от което страда цялата икономика, независимо дали този човек носи добавена стойност чрез труда си. Това е видимото проявление, а невидимото е, че този човек, лишен от възможността да работи нещо, което е ненужно, би могъл да се насочи към дейност в производството, услугите или търговията, която е необходима и носи добавена стойност на икономиката. Освобождаването на човека от ненужна дейност му позволява да се насочи към друга, която ще добави стойност от труда му. Това е единственият начин да се постигне икономически растеж и заетост едновременно, другото е постепенно и повсеместно обедняване.

 

Според Бастиа, добрите икономисти и политици са онези, които могат да предвидят дългосрочните и скрити към настоящия момент последици от дадено явление.