ИПИ Библиотека

Елиас Канети (1905 - 1994) е австрийски, български, британски писател, драматург, културолог, социален мислител, лауреат на Нобелова награда за литература  (1981).

Роден е в Русе (някога Русчук). Историята на рода Канети, който произлиза от сефарадските евреи, може да се проследи назад във времето до XV в., когато след изгонването им от Испания през 1492 г. евреите се разселват по света.

През 1911 г. семейството на Канети се преселва в Манчестър, Англия. На следващата година, при вестта за избухването на Балканската война, както разказва в спомените си писателят, умира баща му. През 1913 г. г. майката на Елиас го отвежда заедно с двамата му братя във Виена. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия.

През 1924 г. Канети се записва студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва с докторат. През 20-те години години негов литературен и философски образец е критикът Карл Краус, но по-късно Канети открито се обявява срещу схващанията му. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.

Но философската позиция на Канети е противоположна на тази на Фройд. Канети, например, не приема съществуването у човека на нагон към смъртта, т. нар. танатос: „Не само смятам формулирането на нагона към смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува“.

Така основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си "Сватба" (1932) и "Комедия на суетата" (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.

През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза Калдерон. След присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания, главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието... Така в Лондон започва да работи над философския си труд "Маси и власт", негов opus msgnum, който завършва едва през 1960 г.

Опирайки се на феноменологическото описание на елементарния опит на пребиваването в масата, Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта. Масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява: „Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението“, и също: „Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса“.

През 1963 г. умира жена му Веза Калдерон. От 70-те години на XX век до края на живота си Канети живее в Швейцария.

Творчеството на писателя е отличено с "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1969), "Голямата австрийска държавна награда" (1967), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. Елиас Канети е удостоен с  Големия орден за заслуги на Федерална република Германия. На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.

През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за ранните си спомени "Спасеният език". Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук". На церемонията в Стокхолм той произнася: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.

В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда "Елиас Канети".

Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от дружество "Канети" под името „Дом Канети“.