Франк Хайнеман Найт (1885 – 1972) е американски икономист, който разработва теорията за предприемачеството, неопределеността и печалбата. Образованието си получава в университета в Тенеси и в Корнелския университет, където през 1916 г. защитава докторска степен по философия. В периода 1927 – 1952 г. Найт преподава в Чикагския университет.
Дисертацията на Франк Найт „Риск, неопределеност и печалба”, която излиза като самостоятелна монография (1921 г.) и до днес е сред приносите на ХХ век към златния фонд на икономическата наука заедно с трудовете на Йозеф Шумпетер, Лудвиг фон Мизес, Джон Кейнс, Артър Пигу и други изтъкнати икономисти.
В „Риск, неопределеност и печалба” Найт поставя основите на това разбиране за природата на печалбата, което и днес се приема в икономическата теория. Отправна точка на неговия анализ за тази категория е разграничаването между риск (случайност с известни възможности, или застрахован риск), чиято вероятност с по-голяма или по-малка точност може да се оцени и да се отчете при изготвянето на икономическите разчети на субектите на пазара, действащи в условия на конкуренция, и неопределеност според терминологията на Найт (случайност с неизвестни възможности) – риск, който има съвършено друг произход и не се поддава на такава оценка.
Найт е автор и на „Economic Organization” - всепризнато класическо изложение на микроикономическата теория, както и на „The Ethics of Competition”. В своята научна дейност той отделя специално внимание и на либералните форми на обществена организация, като критикува неуспешните опити в областта на социалното инженерство.
През 1950 г. Франк Найт е избран за председател на Американската икономическа асоциация, а през 1957 г. е награден с медала „Франсис Уокър” – отличие, което се връчва на всеки пет години на американски икономисти за цялостен принос към икономическата наука. 4–290), достъпна на сайта на Института „Лудвиг фон Мизес”.