ИПИ Библиотека

Фридрих Ницше (1844-1900) е класически филолог, философ и писател. Пише критически трудове по въпроси, свързани с религията, морала, съвременната култура, философията и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.
Ницше оказва съществено влияние над философията, а и отвъд нея, особено над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са довели до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи, а в по-малка степен и сред аналитичните философи.
Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и критиките му отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на демокрация и социализъм).
 Между най-известните произведения на Ницше се открояват :
"Раждането на трагедията от духа на музиката" 

"За истината и лъжата в извънморален смисъл" 

"Несвоевременни размишления" 

Давид Щраус — изповедникът и писателят 

За ползата и вредата от историята за живота 

Шопенхауер като възпитател 

Рихард Вагнер в Байройт 

"Човешко, твърде човешко. "Една книга за свободни духове" 

"Странникът и неговата сянка" 

"Зазоряване" 

"Веселата наука" 

"Тъй рече Заратустра"

"Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето" 

"Генеалогия на морала" 

"Случаят Вагнер. Проблемът на един музикант" 

"Еcce Homo" 

"Антихрист. Проклятие към християнството" 

"Ницше contra Вагнер" 

"Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка" 

"Воля за мощ" (Der Wille zur Macht), непубликувани записки на Ницше от различни периоди на философската му дейност, събрани, групирани и издадени от сестра му след неговата смърт.