ИПИ Библиотека

„Несвоевременните размишления” (1873-1876) са несъмнено продължение на „Раждането на трагедията” (1872) – в тях живеят същите богове и тук техният пантеон е още по-величествен. В „Несвоевременните размишления” авторът е изцяло обзет от идеята за бъдещето – на трагедията, на театъра и на културата изобщо – дава по-нататъшен израз на твое свое настроение – този път чрез своето разбиране за несвоевременност.

„Историческото образование е благотворно и е гаранция за бъдещето само в съпровод с едно ново жизнено течение, например с една развиваща се култура, следователно само тогава, когато е подвластно на една по-висша сила и е водено от нея, а не самото то да властвува и да води. Доколкото служи на живота, историята е в служба на една неисторическа власт. Ето защо поради подчиненото си положение тя не може, а и не трябва да стане чиста наука, като например математиката. Обаче въпросът, до каква степен животът се нуж-дае изобщо от услугата на историята, е един от най-важните въпроси и проблеми във връзка със здравето на един човек, на един народ, на една култура. Защото при известна свръхисторичност животът се разрушава и изражда, а в края на краищата чрез това се изражда и самата история.“

Фридрих Ницше

Фридрих Ницше (1844-1900) е класически филолог, философ и писател. Пише критически трудове по въпроси, свързани с религията, морала, съвременната култура, философията и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.
Ницше оказва съществено влияние над философията, а и отвъд нея, особено над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са довели до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи, а в по-малка степен и сред аналитичните философи.
Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и критиките му отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на демокрация и социализъм).
 Между най-известните произведения на Ницше се открояват :
"Раждането на трагедията от духа на музиката" 

"За истината и лъжата в извънморален смисъл" 

"Несвоевременни размишления" 

Давид Щраус — изповедникът и писателят 

За ползата и вредата от историята за живота 

Шопенхауер като възпитател 

Рихард Вагнер в Байройт 

"Човешко, твърде човешко. "Една книга за свободни духове" 

"Странникът и неговата сянка" 

"Зазоряване" 

"Веселата наука" 

"Тъй рече Заратустра"

"Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето" 

"Генеалогия на морала" 

"Случаят Вагнер. Проблемът на един музикант" 

"Еcce Homo" 

"Антихрист. Проклятие към християнството" 

"Ницше contra Вагнер" 

"Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка" 

"Воля за мощ" (Der Wille zur Macht), непубликувани записки на Ницше от различни периоди на философската му дейност, събрани, групирани и издадени от сестра му след неговата смърт.