ИПИ Библиотека

Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) е велик немски философ. Един от създателите на немския идеализъм; основен представител, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, на класическия немски идеализъм; заедно с Имануел Кант - един от най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на XIX и XX в. (особено периода след 60-те на ХХ век се смята за "хегелиански Ренесанс").

Хегел развива подробна иизчерпателна философска рамка или "система", за да опише по един цялостен, сложен и еволюционен начин отношението между ум и природа, между субект и обект на знанието, както и психологията, държавата,историята, изкуството, религията и философията. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се манифестира в поредица от противоречия и опозиции, които в крайна сметка се интегрират и обединяват, без да елиминират различните противоположни полюси, и без да се редуцират взаимно. Примери за такива противоречия включват тези между природа и свобода, и между иманенция и трансцеденция.

Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден на 27 август 1770 г. в Щутгарт, Германия. През 1788 г. постъпва в Тюбингенския университет, където записва теология и философия. Негови състуденти са Фридрих Хьолдерлин и Фридрих Шелинг, които са му най-близките приятели. След завършване на университета, през 1794 г. отива в Берн, Швейцария, като възпитател на децата на местен аристократ. След завръщането си в Германия, през 1801 г. в Йена, Хегел защитава публично хабилитационната си дисертация "За орбитите на планетите" ("De orbitis planetarum"), в която, базирайки се на Кеплеровите закони разглежда Платоновия "Тимей". С този си труд Хегел става приват доцент в Йенския университет. През следващите години е преподавател в Йена и се среща се известни личности, като Гьоте например. През 1807 г. излиза "Феноменология на духа", първото му по-голямо и особено значимо произведение. Става директор на гимназия в Нюрнберг, а през 1816 г. е професор в Хайделбергския университет. От 1818 г. е редовен професор в Берлинския универстите, а през 1830 г. става и ректор на същия университет. Почива на 14 ноември 1831 г. в Берлин.

Библиография:

• "Разликата между Фихтевата и Шелинговата система на философията" (1801)
• "Феноменология на духа" (1807)
• "Науката логика" (1812, 1816)
• "Енциклопедия на философските науки" (1817)
• „Философия на правото” (1821)
• "Философска пропедевтика", посмъртно
• "Лекции по естетика", посмъртно
• "Лекции по история на философията", посмъртно
• "Лекции по философия на историята", посмъртно
• "Лекции по философия на религията", посмъртно