ИПИ Библиотека

Хана Аренд (Арент) (1906 - 1975) е е сред най-значимите имена от политическата теория на ХХ век. Родена в еврейско семейство в Хановер, Германия. Следва в университетите на Марбург и Фрайбург, а докторат по философия получава в Хайделберг, където учи при Карл Ясперс. През 1933 г. бяга от Германия във Франция. Там работи за емиграцията на еврейски бежански деца в Палестина.През 1941 г. заминава за САЩ. Десет години по-късно става американска гражданка. 

Била е директор по анализите и проучванията на Конференцията на връзките между евреите, главен редактор на „Шокън Букс", изпълнителен директор на „Еврейско културно преустройство" в Ню Йорк, гост-професор в няколко университета, включително Калифорнийския, Принстънския, Колумбийския и Чикагския, както и редовен професор в магистърския факултет на Ню Скул в Ню Йорк. През 1952 г. получава стипендия „Гугенхайм", а през 1954 г. спечелва годишната награда „Артс енд Летърс" на Националния институт за изкуство и литература. 

Хана Аренд е написала „Криза на републиката", „Човечеството в тъмни времена", „Между миналото и бъдещето: осем упражнения по политическо мислене". Редактирала е два тома от „Великите философи" на Карл Ясперс.

Отразява процеса срещу Айхман за сп. "Ню Йоркър". Репортажите й по-късно са събрани в книгата"Айхман в Йерусалим", в който се прокарва идеята за баналността на злото.

В класическия си труд "Тоталитаризмът", Хана Аренд разкрива механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.

През 2012 г. Маргарете фон Трота създава филм за Хана Аренд.