ИПИ Библиотека

Хенри Стюарт Хазлит (1894-1993) е известен и влиятелен представител на австрийската традиция на Лудвиг фон Мизес–Фридрих Хайек–Мъри Ротбард, журналист, литературен критик, икономист, философ, «икономическата съвест на нашата страна и нация» според Лудвиг фон Мизес.

Започва журналистическата си кариера през 1913 г. в „Уолстрийт Джърнъл”. В периода 1934-1946 г., когато е член на редколегията на „Ню Йoрк таймс”, пише известните си редакционни коментари, в които остро осъжда социално-икономическата политика на „новия курс”.

Автор и редактор на редица книги, най-известната от които е „Икономиката в един урок” (1946), която извлича изводите си от принципа на Фредерик Бастиа, представен в най-известният му софизъм „Това,което се вижда, и това, което не се вижда”.

Пак през 1946 г. Хазлит се съгласява да помогне на Леонард Рийд в организацията на Фондацията за икономическо образование и става неин вицепрезидент. През 1947 г. по покана на Фридрих фон Хайек, взима участие в организационното събрание на обществото „Мон Пелерин” в Швейцария, а от печат излиза книгата му «Will Dollars Save the World?», в която подлага на жестока критика Плана Маршал.

Заедно с журналиста Джон Чембърлейн  през 1950 г. основава и редактира списанието «The Freeman», което излиза два пъти в месеца, а през 1950-1952 г. е негов главен редактор. По-късно, когато поради финансови трудности списанието се обединява с тримесечното издание на Фондацията  за икономическо образование - «Ideas on Liberty» в ново ежемесечно списание  «The Freeman: Ideas on Liberty», Хазлит продължава да сътрудничи на новата редакция.

Нюйоркското издателство «Appleton» публикува през 1951 г. единственият роман, който Хазлит написва - «The Great Idea», а през 1952 г. той е издаден и в Лондон със заглавие «Time Will Run Back».

Основният икономически труд на Хенри Хазлит «The Failure of the „New Economics“ излиза през 1959 г. В него той критикува глава по глава основния трактат на Джон Мейнард Кейнс, неговия magnum opus — „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“. Критиката на кейнсианството Хазлит продължава и през следващата година, когато под негова редакция излиза сборник със статии на известни икономисти, озаглавен «The Critics of Keynesian Economics».

Основният философско-етичен труд на Хазлит - «The Foundations of Morality» — е отпечатан през 1964 г.

През целия си живот, със своята активна дейност Хенри Хазлит отстоява принципите та свободата и индивидуализма, подлагайки на системна, последователна критика държавното регулиране, инфлацията и изграждането на „държава на всеобщото благоденствие”.

Изключително трудоспособен и плодотворен автор, Хазлит написва два трактата по икономика, етика и философия, един роман, трилогия с литературна критика, шестнайсет други книги и огромно количество статии в сборници, статии, коментари и рецензии. Не трябва да се забравя и работата му като редактор.

По неговата собствена оценка през своя живот той е написал над 10 милиона думи, което прави 150 тома събрани съчинения.

През 1997 г. Крис Уайтън основава фондацията „Хенри Хазлит”, която активно разпространява либертарианските идеи особено чрез сайта си  Free-Market.Net.