Акад. Иван Евстратиев Гешов (1849-1924) е български политик, водач на Народната партия, министър-председател на България (1911-1913). Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1889-1924).
|
Роден е в Пловидв в семейството на Евстрати Иванов Гешов от големия търговско-банкерски род Гешовци. Учи в Пловдивското класно училище „Св.св. Кирил и Методий” при Йоаким Груев; освен задължителните предмети изучава три чужди езика, статистика и рисуване.
През 1865 баща му се премества в Манчестър, където открива клон на семейната търговско-финансова къща; с него заминава цялото му семейство. Иван Гешов учи в Оуенс колидж и в университета Виктория. Макар и чужденец, печели общобританския конкурс по английски правопис, за което е удостоен с честта да пие чай с кралицата. Член е на градското литературно дружество и на манчестърския дискусионен клуб. След това няколко години работи в кантората на баща си в града. От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за голямата важност на общественото мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта, че "най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ".
През 1872 с европейско образование и опит в банкерските дела Иван Гешов се завръща в Пловдив. Избран е за председател на читалището и член на училищното настоятелство на гимназията. Основава разисквателен клуб по модел на манчестърския дискусионен клуб. По време на Априлското въстание Гешов се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси. От пловдивските първенци е натоварен да предоставя сведения на дошлите чужди анкетьори във връзка с разгласяване на зверствата след въстанието. Пише доклад за търговията в Южна България, поискан му от американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър, който доклад изключително добре приет в САЩ. От Вашингтон идва предложение за поста "Почетен Вицеконсул на САЩ" в Пловдив. Гешов не се възползва от поканата, която би му осигурила закрила пред турските власти. За свои публикации във връзка с Априлското въстание в английския вестник Тайми той е арестуван и осъдн на смърт, но след намесата на британското посолство и лично на лорд Едуард Хенри Дерби, министър на външните работи на Англия, е помилван. Присъдата е заменена със заточение в Мала Азия. В края на март 1878 Иван Гешов се завръща в освободена България, която се нуждае от всичките си достойни синове. Още преди завръщането си Иван Гешов е избран от пловдивчани за председател на Окръжния съд.
След Освобождението на България Иван Гешов е един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е първият председател на Областното събрание в областта (1879-1880) и директор на финансите (1882-1883). От 1883 живее в София, където става директор на Българската народна банка (1883-1886). Участва в преговорите за сключване на Букурещкия мирен договор (1886). След преврата от 1886 участва в третото правителство на Петко Каравелов и първото правителство на Васил Радославов.
След падането на Стефан Стамболов през 1894 се включва в новосъздадената Народна партия. Гешов е министър на финансите във второто и третото правителство на Константин Стоилов (1894-1897), а след неговата смърт през 1901 оглавява партията.
От 1911 до 1913 Иван Гешов е начело на коалиционно правителство.По това време е образуван Балканскитя съюз и е водена Балканската война (1912-1913).