ИПИ Библиотека

Проф. д-р Валери Георгиев Димитров е роден е на 2 юни 1954 г. в София. Завършил е висше образование, специалност право в Юридическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски” през 1978 г.

Професор е по административно право, доцент по финансово право и доктор по право.

В периода 1980-1984 г. е юрисконсулт в "Пътни строежи", гр. София.

От 1982 г. е хоноруван асистент в катедра „Правни науки” към ВИИ „Карл Маркс” /сега Университет за национално и световно стопанство/  и води упражнения по дисциплина „Право на НРБ и финансовоотчетно право” пред студенти от специалност „Счетоводство”. От 1984 г. след спечелен конкурс преминава на работа като асистент по финансово и финансовоотчетно право в катедра „Правни науки”.  През 1991 г. защищава дисертация по финансово право на тема „Правен режим на банковия контрол върху стопанската дейност на юридическите лица в България”. След защитата, като доктор по право, и след това като хабилитиран доцент, в периода 1991-2001 г. води лекции последователно по дисциплините „Финансово право” и „Банково и борсово право” пред студентите от специалност „Финанси”, по дисциплината „Търговско, финансово и финансовоотчетно право” пред студентите от специалност „Счетоводство и контрол”, по дисциплините „Банково право”  и „Борсово право” пред студентите от специалност „Право”. През 1996 г. се хабилитира като доцент по финансово право с хабилитационен труд  „Въведение в банковото право. Търговската банкова дейност и нейната публичноправна уредба”, издаден през 1996 г. /София, издателство „Нова звезда”/. През 2003 г. придобива и професорско научно звание по административно право с хабилитационен труд „Основи на правния режим на инвестиционните ценни книжа”, издаден през 2001 г. /София, издателство „Нова звезда”/. Към настоящия момент преподава дисциплините „Банково право” и „Борсово право” пред студентите от специалността „Право”, както и дисциплините „Правен режим на финансовия контрол и одита в публичния сектор” и „Международни одитни институции” пред студентите от специалност „Финансов контрол”.

На 4 февруари 1991 г. е назначен по трудов договор за съветник на управителя на БНБ с ранг на началник на управление. В периода февруари 1991-май 2000 г. изпълнява последователно функциите на съветник на управителя на БНБ, на началник на служба „Правна”, отново на съветник на управителя и на  юридически секретар на Управителния съвет на БНБ. Тези функции включват подготовка и разработване, съответно участие в работни групи по изготвяне на нормативни актове, становища по проблеми на институцията, работа по конкретни задачи, възлагани от управителя, подуправителите и Управителния съвет на БНБ, оказване на правна помощ на Управителния съвет на БНБ при провеждане на заседания и оформяне на неговите актове, съвместни разработки с дирекция „Правна” /в качеството на съветник и юридически секретар/, участие в работната група към координационния съвет за подготовка на България за присъединяване към ЕС. От 1 май 2000 г. прекратява трудовото си правоотношение с БНБ и преминава на граждански договор в качеството на консултант на управителя, подуправителите и Управителния съвет на БНБ, като изпълнява същите функции, които е изпълнявал и по трудов договор /до април 2001 г./. В периода 2000-2001 г. е консултант и на председателя и управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Участва в работата по Закона за БНБ от 1991 г., Закона за банките и кредитното дело от 1992 г., Закона за БНБ от 1997 г. (с който се въведе валутният борд в България), Закона за банките от 1997 г., Валутния закон от 1999 г., Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г., Закона за банковата несъстоятелност, както и на многобройни наредби на Управителния съвет на БНБ, издадени в приложение на банковите закони.

Участва и в работата по законодателството за ценните книжа в периода 1994-2000 г. /съответно Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества  от 1995 г. и Закона за публичното предлагане на ценни книжа от 2000 г./, както и в създаването през 1996 г. и съответно в управлението на институцията „Централен депозитар на ценни книжа”. В периода 1996-2001 г. е представител на БНБ в Съвета на директорите на Централния депозитар за ценни книжа.

Избран е през 2001 г. за народен представител в 39-ото Народно събрание, в което е председател на Комисията по икономическа политика и член на комисиите по бюджет и финанси и по правни въпроси.

Като председател на Икономическата комисия инициира и ръководи подготовката и приемането на Закона за ограничаването на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, законодателството за приватизацията и следприватизационния контрол, за насърчаване на инвестициите, за обществените поръчки, на Закона за банковата несъстоятелност. Инициатор е и ръководи написването и приемането и на  законодателството за въвеждане на частното съдебно изпълнение в България. Участва в разработването и приемането на Закона за Комисията по финансов надзор и на промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Инициира и промените в Закона за съдебната власт, въз основа на които заседанията на Висшия съдебен съвет стават открити. Инициира промени в Закона за отговорността на държавата за вреди.

Автор е на студии и статии в областта на банковото, борсовото, финансовото и административното право.

На 7 април 2005 г. е избран от Народното събрание за председател на Сметната палата на Република България.

На 19 януари 2011 г. е избран отново от Народното събрание за председател на Сметната палата на Република България по новия Закон за Сметната палата.