ИПИ Библиотека

В съчинението си д-р В. Радославов се спира на ограничен кръг въпроси, отнасящи се до участието на България в Първата световна война или "световната криза", както сам определя световния пожар от 1914-1918 г. Заслужават внимание оценките на автора за руско-турската война от 1877-1878 г., за последвалия Санстефански договор и Берлинския договор от 1878 г., за избора на първия български владетел през 1879 г., за събитията около преврата и контрапреврата от август 1886 г., за идването на новия български владетел през 1887 г. , за руско-българските отношения след съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1908 г. и пр. Естествено най-голям интерес представляват главите, посветени на основната му тема - въвличането и участието на България в Първата световна война.

„Васил Радославов (15 юли 1854, Ловеч – 21 октомври 1929, Берлин) е сред най-противоречивите и ругани родни политици. Той обаче заема средищно място в българския обществено-политически живот повече от 40 години и е трудно пренебрегването и елиминирането му като фактор, влияещ или определящ основните насоки в развитието на държавата.
Неговата биография е интересна, драматична и поучителна. Дълго време сравняван със съперника си Стефан Стамболов, той избягва покушението върху себе си (въпреки че руснаците са го били планирали, заделяйки през 1886 г. 300 хил. рубли), пада трикратно от власт със скандали, съден е от І Държавен съд (4 юни 1903 г. след решение на ХІ ОНС от 24 август 1901 г.) и оправдан (21 декември 1903 г.), дочаква изкачването на върха на държавната пирамида на 4 юли 1913 г., за да вкара България в Първата световна война, причинила й втората национална катастрофа, след като далновидно си е подал оставката на 21 юни 1918 г.” - Борислав Гърдев, „Между либералната доктрина и грубата политическа практика”

Васил Радославов

Васил Христов Радославов (1854-1929) е български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 г. до 1918 г., народен представител; два пъти е министър-председател на България — след абдикацията на княз Александър (1886 - 1887) и по време на Първата световна война (1913 - 1918).

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 - 1878). От септември 1877 г.  до юли 1878 г. е секретар на Ловчанския градски съвет

От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия . През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 - 1886) и на 18 декември 1885 г., без консултации с правителството, въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.

През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либералната партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887 - 1894).

След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция.

Васил Радославов е министър на вътрешните работи в двете правителества на Димитър Греков и това на Тодор Иванчов (1899 - 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла е Тръстеник. Затова през 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Васил Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 1918 г. и управлява страната по време на първата световна война. Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.

След сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Васил Радославов заминава за Германия. През 1923 г. е осъден от Третия държавен съд задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 19129 г. е амнистиран.  Умира в Берлин на 21 октомври същата година. На 3 ноември е погребан с почести в София.