ИПИ Библиотека

"Цанков не е съзнателен свидетел на тогавашните процеси, твърде малък е, за да може да вникне непосредствено в тях, но той приема като органична част от съществото си всичко, което се е случвало през отредените му от Бога земни дни. Затова, макар и със закъснение, търси отговор и не се дистанцира от отговорности, които с пълно право би трябвало да приема като лично свои. Но той ги приема като отговорности на българските политици, защото сам избира да бъде един от тях и да следва техния път..." - Атанас Свиленов

"Заповедта за действие беше дадена на 8 срещу 9 юни. На 6 юни съобщих на всички, които влизаха в листата на новото правителство, да се съберат на уреченото място към 9 часа вечерта. И действително всички бяха точни, и всички чувствуваха и разбираха, че тая нощ е съдбоносна за нас лично, но най-вече за България. Защото, ако превратът не беше успял и Стамболийски станеше отново господар на положението, не само ние лично щяхме да увиснем на бесилката, но сигурно и цар Борис щеше да загуби трона. Армията ще бъде окончателно разстроена и раздвоена; политическите партии доунищожени, цветът на интелегенцията най-малкото ще напълни затворите, а македонската организация в борбата за самосъхранение ще приложи присъщите ней методи на борба - единични убийства , атентати и пр.
Поради конфликта с ВМРО и пред страха от нея Стамболийски не живееше в София. Той прекарваше в родното си село Славовица, в своето собствено лозе, гдето си беше построил вила за живеене. Дали наистина щеше да избегне трагичната участ, която му бе отредена, всеки, който познава организацията, има основания да се съмнява..." - стр.169-170

Александър Цанков

Проф. Александър Цолов Цанков (1879-1959) е български икономист и политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение. Той е министър-председател на България в 41-вото (1923) и 42-рото(1923-1926) правителство.

Цанков е председател на XXI (1926-1927) и XXII (1927-1930) Обикновено Народно събрание.

Роден в Оряхово, Александър Цанков завършва гимназия в Русе. Учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1901-1904 г.) и икономика в Мюнхен, Бреслау/Вроцлав и Берлин (1904-1907 г.). През този период той членува в Българската работническа социалдемократическа партия, но през 1907 г. я напуска. След завръщането си в България е чиновник в Българската народна банка и в Министерството на търговията и земеделието. От 1911 до 1923 г. преподава икономика в Софийския университет.

Макар че е възпитан в принципите на класическата германска либерална политическа икономия и в академичните си публикации се придържа към тях, с времето Цанков все повече се ориентира към етатизма. 

През 1921 г. Александър Цанков е сред основателите на Народния сговор. Той участва в подготовката на Деветоюнския преврат през 1923 г. и след него оглавява коалиционното правителството. Цанков управлява България в периода 1923 -1926 г.

Разпадът на коалицията, водена от Цанков, започва още след Септемврийското въстание — тогава я напускат привържениците на Малинов и БРСДП (ш.с.). Под натиска на масовото вътрешно недоволство и международното обществено мнение, през 1926 г. Александър Цанков е отстранен от премиерския пост от умереното крило в Демократическия сговор, начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров. Той е председател на парламента до 1930 г., а до края на управлението на Демократическия сговор — министър на просветата. През1932 г. се отделя от Демократическия сговор и основава Народно социално движение, което е забранено, заедно с останалите политически партии, през 1934 г.

След съставянето на правителството на Константин Муравиев на 2 септември 1944 г. Ал. Цанков и семейството му емигрират. Той се установява във Виена, където на 16 септември формира антикомунистическото българско национално правителство в изгнание, подкрепяно от нацистка Германия.

Александър Цанков е осъден задочно на смърт от Народния съд. Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд на Република България. През 1949 г. Александър Цанков е принуден да напусне Австрия и през Италия заминава за Буенос Айрес, Аржентина, където остава до края на живота си.