ИПИ Библиотека

След Освобождението на България от турско робство цяла генерация от народоведи и юристи отдава много сили за събирането и популяризирането на българските правни обичаи. Почетно място сред тях заема изтъкнатият обществен деец и етнограф Димитър Маринов. Изключително богатите сведения, с които разполага, го подтикват да посвети отделни книги на народните правни обичаи. "Народното обичайно право. I. Гражданско право" е отпечатана през 1894г. като книга четвърта от поредицата "Жива старина", а през 1907г. излиза книга шеста от същата поредица "Народно карателно (углавно) обичайно право".

Като се въведе новото устройство административно, въведе се званието старейшина, лице, което е съсредоточавало в себе си полицейска, административна, съдебна и финансова власт; старейшината е бил посредственик между селяните и правителството, между селяните и спахиите, между селяните и кнеза.

Димитър Маринов

Димитър Маринов Бонев (1846-1940) е свещеник, възрожденски учител и преводач, журналист, манастирски игумен, народовед, краевед, основател и първи директор на Етнографския музей, политик, един от "строителите на съвременна България", един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция.

Заради необятните му и безценни етноложки трудове е наречен Нестор на българската етнография.

От 1867 до 1871 учи във Военното медицинско училище в Цариград, след което, през 1875 г., завършва философския факултет в Белград. През същата година започва работа като учител в Лом.

От 1879 до 1882 г. е народен представител в Учредителното народно събрание, приело Търновската конституция и във Великото народно събрание, както и съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин.

През 1894 е директор на Народната библиотека и учителствува в Лом, Русе и София.

Превежда и активно сътрудничи със статии и студии в областта на фолклора и етнографията в периодичния печат.

През 1904 г. основава Етнографския музей и е негов пръв директор от 1904 до 1908 година.

През 1921 г. Димитър Маринов приел духовен сан. Игумен в Чипровския манастир "Св. Иван Рилски"

След дългогодишна и изключителна по обхват събирателска работа публикува безценните материали в седемте книги на труда си "Жива старина" (1891-1914), който и до днес си остава най-доброто и всестранно проучване на българската народна култура - обреди, обичаи, песни, жилище, покъщнина, храна, облекло, накити, медицина, обичайно право.