" Това са автори, които откриват нови пътища, непознати на дотогава вървелите, поради което приживе по правило остават неоценени, не получават необходимото признание или не го получават в дължимата степен... Но затова пък посмъртно идеите им получават такова разпространение, а имената им се обгръщат с такава слава, която те не са очаквали и в най-смелите си мечти. Разглежданите тук автори поставят отделния човек, индивида по-високо от колектива, масата, тълпата, обществото и на тази основа изпитват дълбоко отвращение към политиката... А искрената им омраза към политиката, която обикновено се прави и от тълпата, и за тълпата, ги превръща в истински аристократи на духа, ненавиждащи публичността, вестниците, журнализма, актуалността и всякаква злоба на деня." - Исак Паси
„И за Шопенхауер може да се каже същото, каквото и за неговия съвременник Киркегор, и за неговия следовник Ницше. Каквото и значение да има личният живот на философа за неговата философия – при едни огромно, при други нищожно, – във всички случаи от него до промислените категории и понятия, от които е съставена всяка голяма философия, дистанцията е наистина огромна и тя може да бъде запълнена само от таланта и гения, които в никакъв случай не могат да бъдат редуцирани до всеки живот, който, колкото и да прилича на живота на гения, не е автоматичен производител нито на таланти, нито на гении.”
(Исак Паси, „Човек не само с разум живее: Десет етюда върху европейския ирационализъм”, С., 2006, с.66.)
Исак Паси
Проф. Исак Соломон Паси (1928 - 2010) е български философ, изкуствовед и културолог.
Израства в семейството на Соломон Исак Паси — виден адвокат, общественик и испански вицеконсул в Пловдив. Завършва право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1950 г. В периода 1952-1959 г. е асистент в катедрата по марксизъм-ленинизъм към Философския факултет на СУ. През 1957 г. защитава докторска дисертация на тема „Г. В. Плеханов и марксическата естетика“. През 1971 г., на 43-годишна възраст, той вече е професор по естетика, доктор на науките. Изследванията му се простират в областта на историята на естетиката, естетиката, историята на западноевропейската литература.
Исак Паси членува в БКП. През 1993 г. в знак на протест срещу „декомунизационния“ закон „Панев“ проф. Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите си по естетически съображения.
Проф. Исак Паси има изключителен принос за приобщаването на българската култура към европейската философско-естетическа и литературна мисъл.
Първото му есе (за Дон Кихот) е публикувано през 1964 г. в сп. „Литературна мисъл“. През следващите близо 50 години пише есета, монографии, философски миниатюри, спомени, пътеписи, автобиографични бележки, философски портрети.
Автор е на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари е над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история — от античността до XX век.
Основоположник е на книгоиздателските поредици „Естетика и изкуствознание“ (изд. „Наука и изкуство“), „Философско-есеистична библиотека“ (изд. „Георги Бакалов“, Варна), „Класическо наследство“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), „Философия и човек“ (изд. „Захарий Стоянов“).
Благодарение на Исак Паси през годините става възможно в България да се появят съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал, Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше, Густав Льобон и Дмитрий Мережковски, Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно и Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Йохан Хьойзинха и Владимир Соловьов,Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други.
Отличия:
2003 г. проф. Паси е удостоен с орден „Стара планина” - първа степен „за фундаменталния му принос в областта на българската философия, естетика и културология, за заслуги към Република България и по повод 75 години от рождението му.“
2008 г. с указ на президента на Република България проф. д-р Исак Паси е удостоен с орден „Св.св. Кирил и Методий” - огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на българската философия, естетика и културология и по случай 80-годишнината му.“
2008 г. е удостоен с най-престижното академично отличие „Почетен знак на Софийския университет с огърлица“.
2008 г. председателят на ОЕБ „Шалом” Максим Бенвенисти удостоява философа професор Исак Паси с наградата „Шофар”.