Човешкото действие
Human Action: A Treatise on Economics
Трактат по икономика
Автор(и) : Лудвиг фон Мизес
Издател : Издателска къща "МаК"
Място на издаване : София, България
Година на издаване : 2011
ISBN : 978-954-8585-24-8
Брой страници : 875
Език : български
Резервираната от вас книга ще бъде пазена до 2 работни дни след избраната дата, след което ще бъде освободена за по-нататъшно резервиране. Съгласувайте с работното време на Библиотеката!
Съжaляваме, но в момента няма свободни копия на книгата! Ако искате да Ви уведомим, когато книгата е свободна, пишете ни на library@ime.bg .
„Човешкото действие” на Лудвиг фон Мизес е несъмнено едно от върховните постижения на обществената мисъл през ХХ век . За разлика от останалите учебници по икономика, пълни с диаграми и математически формули, Мизес използва съвсем различен, напълно уникален подход. Той обяснява икономическите принципи чрез анализ на поведението на отделния индивид.
С методология по-близка до философията, отколкото до икономиката, авторът дефинира целта на икономическата наука като обяснение на движещите сили, които подтикват индивида да действа, за да удовлетвори потребностите си, и отражението на това действие върху заобикалящата го среда.
Поставяйки в основата на изследването действащият, избиращ човек, който непрекъснато решава въпроса за целите и за средствата, австрийският мислител анализира закономерностите на това действие не само в икономически, но и в широк исторически аспект. Последователно се открояват и подлагат на критичен анализ през призмата на класическия либерализъм такива вечни теми, като отношението „индивид - общество” и „индивид - държава”.
Мизес поставя и предлага изключително логични и поради това убедителни решения за свободния, неманипулиран от държавата пазар, за ролята на свободния, доброволен обмен, за икономическата свобода и предприемачеството, за потребителите като върховни суверени на пазара, за ролята на натрупването на капитал, за конкуренцията и монопола, цените, лихвите, кредитната експанзия и бизнес циклите, за пазара на труда и заплатите. Той анализира и държавната интервенция на пазара, последиците от преките и косвени данъци, ценовия контрол, инфлацията, кредитната експанзия и държавните субсидии от гледна точка на това как промените в публичния сектор оказват влияние върху поведението на индивида и как това се отразява върху потреблението на икономическите ресурси.
По своя енциклопедичен икономически и философски обхват, размах и дълбочина на анализа, с ясния си стил и точност на изказа, „Човешкото действие” е истински шедьовър. Издаването й на български език с покрепата на Министерството на културата на Република България е изключително значим и достоен факт в духовната биография на българското общество
"Човешкото действие е целенасочено поведение. С други думи, действието е воля, въплътена в работа и превърната в средство; то се стреми към определени цели и е смисленият отговор на индивида спрямо стимулите и условията на средата; то е съзнателната адаптация на човека към състоянието на вселената, което определя неговото съществуване.
Човекът никога не може да схване нещо, което не е нито действие, нито не-действие. Няма история на действието; няма еволюция, която да доведе от не-действие до действие; няма преходни стадии между действие и не-действие. Съществуват само действие и не-действие. И за всяко конкретно действие напълно валидно е само онова, което е определено съгласно категориите с оглед на действието изобщо.
Праксеологията не се интересува от крайните цели на действието. Нейните открития са валидни за всякакви видове действия, независимо от техните цели. Тя е наука за средствата, а не за целите.
Човешкото действие е целенасочено поведение. С други думи, действието е воля, въплътена в работа и превърната в средство; то се стреми към определени цели и е смисленият отговор на индивида спрямо стимулите и условията на средата; то е съзнателната адаптация на човека към състоянието на вселената, което определя неговото съществуване.
Човекът никога не може да схване нещо, което не е нито действие, нито не-действие. Няма история на действието; няма еволюция, която да доведе от не-действие до действие; няма преходни стадии между действие и не-действие. Съществуват само действие и не-действие. И за всяко конкретно действие напълно валидно е само онова, което е определено съгласно категориите с оглед на действието изобщо.
Праксеологията не се интересува от крайните цели на действието. Нейните открития са валидни за всякакви видове действия, независимо от техните цели. Тя е наука за средствата, а не за целите."
Лудвиг фон Мизес
Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973) – икономист, философ, основател – заедно с Фридрих фон Хайек, на новоавстрийската икономическа школа и един от най-видните нейни представители. Мизес оказва силно влияние върху развитето на съвременното либерално и либертарианско движение.
Първоначално учи във Виена в интелектуалната традиция на Карл Менгер и Ойген фон Бьом-Баверк, а по-късно– в Женева.
През целия си живот Лудвиг фон Мизес защитава капитализма и класическия либерализъм. Добива известност със своя magnum opus, „Човешкото действие ” – трактат по икономика, публикуван за първи път на английски през 1949 г.. В него той излага епистемологията и методологията, с които се характеризира австрийската школа: субективна концепция за стойността, методологичен индивидуализъм и праксиология.
След Втората световна война живее в САЩ. През периода 1945-1969 г. е преподавател в Нюйоркския университет.
Мизес не доживява да види интереса към идеите му, който идва след спечелването на Нобеловата награда от Фридрих фон Хайек през 1974 г. Но резултатът от усилията му се вижда дори приживе. Учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “икономическото чудо” . Личният му приятел Луиджи Еинауди като президент на Италия възпира комунизма в страната. Във Франция ученикът му Жак Рюф – съветник на Шарл де Гол – води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар.
Избрана библиография
The Theory of Money and Credit (1912); Теория на парите и кредита
Socialism (1922); Социализмът
Liberalism (1927); Либерализмът
Omnipotent Government (1944); Всемогъщото правителство
Bureaucracy (1944); Бюрокрацията
Human action (1949); Човешкото действие
The Anti-Capitalistic Mentality (1956); Антикапиталистическото мислене