ИПИ Библиотека

Разказ на един очевидец за прехода в България през 1989 г., за надеждите и въжделенията, за цинизма в политиката и задкулисните борби, за ценностите и тяхното унищожаване. Авторът Веселин Стоянов споделя своята истина за началото на демокрацията.

„Казаното не е ирония, а неприятна истина за днешния ден! Към нея трябва да прибавим и няколко горчиви думи.
...Много са поводите да се връщаме към избледнелите и към свежите спомени. Особено когато сравняваме две политически системи. Едната, тоталитарната, се постарах да опиша в „Спомени предназначени за утре” на фона на няколко човешки съдби. Период от над 10 години дава основание да бъде описан цинизмът на новото време, претендиращо да е демократично.”

Веселин Стоянов

Веселин Стоянов е роден във Варна през 1932 г. Учи в немското училище, след това в българско и като извънреден ученик във френския колеж (закрит през 1947 г.). Изключен e от гимназията - завинаги от гимназиите във Варна и за две години от цяла България. Завършва като частен ученик в гр. Провадия. Започва работа като цигулар в градския симфоничен оркестър във Варна, но е изгонен като „враг”. Издържа изпита в симфоничния оркестър в Добрич (тогава Толбухин), но след три месеца пристига “сигнал” от Варна за „вражеската” му дейност и по предложение на партийната и профорганизацията е уволнен. Прибира се във Варна, но наскоро след това е арестуван и осъден на една и половина години затвор (1951). Предложено му е да работи за ДС, но отказва. Въпреки че издържа конкурсния изпит в Музикалната академия, не е приет, тъй като за втори път отказва сътрудничество с ДС. Завършва Духовната академия. Работи като цигулар в Държавния симфоничен оркестър в Перник. Заради разногласия с партийната организация му е казано, че като бивш политически затворник може да се занимава с шпионаж. Предлагат му да започне работа като учител по цигулка в школата в гр. Радомир. Там работи 5 години. Завършва немска филология в СУ и работи като преподавател в Школата за езикова квалификация на ръководни кадри. Работи на хонорар в Българския културен център в Алжир и като преподавател в западногерманския културен център. След завръщането си в България е уволнен и дава частни уроци по немски език и цигулка. С известни премеждия защитава дисертация по философия. Започва работа като редактор на сп. “Проблеми на културата”, впоследствие като отговорен секретар и заместник-главен редактор. Уволнен е през 1988 г. Отново дава частни уроци. На 1.11.1989 г. е назначен за главен редактор на сп. “Библиотекар”, както и за заместник-главен редактор на сп. “Проблеми на културата”. През 1992 г. заминава за Берлин като пълномощен министър и ръководител на българската мисия. Заради разкриването на корупционни практики, кражби, незаконни валутни трансфери и продажби на имущество и автомобили е уволнен през 1993 г. Остава на работа в Германия. Там регистрира месечния вестник “България без граници”, който излиза 14 години, но от пролетта на 2011 г. е спрян поради финансови причини. Вестникът се разпраща по цял свят - Америка, Канада, Австралия, цяла Европа, бившите съветски републики, където има голяма българска диаспора.

Председател е на Национално сдружение “Гражданско общество в България”. Издал e 4 книги, сред които „Спомени, предназначени за утре” и „Цинизмът на новото време”.