ИПИ Библиотека

В тази монументална и полемична книга Хенри Кисинджър отговаря на въпроса какво е „дипломация”. Като започва с всеобхватен исторически преглед, пречупен през собствените му очи, и стига до впечатления от личните си разговори с мнозина от световните лидери, Кисинджър сочи пътищата, по които изкуството на дипломацията и балансът на силите са създали света, в който живеем. С поглед към три века – от кардинал Ришельо, бащата на модерната държава, до новия световен ред, в който живеем днес – Кисинджър обяснява как съвременната дипломация се е родила от опита и поуките на политиката на баланс на силите във война и мир и защо Америка, понякога в собствен ущърб, е отказвала да усвои уроците на тази политика.
Портретите на световните лидери, които рисува – сред тях на Дьо Гол, Аденауер, Никсън, Джоу Енлай, Мао Дзедун, Рейгън, Горбачов – опиращи се на лични познанства, дават на читателя рядката възможност да се докосне до изкуството да бъдеш държавник, да надникне през прозореца на дипломацията и да навлезе в тънкостите на тайни преговори и мащабни събития, влияещи върху живота ни през десетилетията, когато Хенри Кисинджър бе в центъра на нещата.

"През XX век нито една страна не е влияела върху международните отношения така решително, но същевременно и така двусмислено, както Съединените щати. Нито едно общество не е защитавало така твърдо недопустимостта на вмешателство във вътрешните работи на други държави и не е твърдяло по-пламенно, че неговите ценности са универсално приложими. Нито една нация не е била по-прагматична във всекидневното водене на своята дипломация и по-идеологизирана в преследването на историческите си морални убеждения. Нито една страна не се е ангажирала по-неохотно навън дори и когато е предприемала съюзявания и ангажименти, безпрецедентни по мащаби и цели.
Отликите, които Америка си е приписвала в течение на своята история, са породили две противоположни отношения към външната политика. Първото е, че Америка служи най-добре на своите ценности, усъвършенствайки демокрацията у дома си, като по този начин се превръща в пътеводен фар за останалата част на човечеството; второто е, че ценностите на Америка й налагат задължението да ги разпространява с кръстоносни походи по света. Разкъсвана между носталгията по първичното минало и жаждата за съвършено бъдеще, американската мисъл се е люшкала между изолационизма и ангажираността, макар след края на Втората световна война да доминират реалностите на взаимната зависимост.
И двете мисловни нагласи — за Америка като пътеводен фар и за Америка като кръстоносец — приемат за норма един глобален международен ред, основаващ се на демокрацията, свободната търговия и международното право. И понеже такава система никога не е съществувала, нейното осъществяване често е изглеждало на другите общества утопично, ако не и наивно. Но външният скептицизъм никога не е помрачавал идеализма на Удроу Уилсън, Франклин Рузвелт, Роналд Рейгън, а фактически и на всички други американски президенти през XX век. По-скоро той е укрепвал американската вяра, че ходът на историята може да бъде преодолян и че ако светът истински желае мир, трябва да приложи американските морални предписания".

Хенри Кисинджър

д-р Хенри Алфред Кисинджър (1923) е американски политик, дипломат, историк и политолог от немско-еврейски произход. Кисинджър е роден във Фюрт, Германия. Пристига в Щатите през 1938 г. и получава американско гражданство през 1943 г. Служи в армията от 1943 до 1946 г. Завършва Харвард през 1950 г. със summa cum laude. От 1954 до 1969 г. е преподавател в Харвардския университет. От 1952 до 1969 г. е директор на Международния харвардски семинар.

На 22 септември 1973 г. полага клетва като 56-и държавен секретар на САЩ и остава на този пост до 20 януари 1977 г. Съветник е на американския президент по въпросите на националната сигурност от 20 януари 1969 г. до 3 ноември 1975 г. Известен като човека, който разигра „китайската карта" срещу Съветския съюз, д-р Кисинджър получава Нобеловата награда за мир през 1973 г. - заедно с Ле Дък Тхо - за своя принос в прекратяването на Виетнамската война.