ИПИ Библиотека

„...Да се проследи цялата догматическа дейност на Църквата през времето на тези събори е твърде трудно. Задачата, която си поставям за разрешаване в следващите страници, е по-ограничена: ще се опитам да разгледам само въпроса за богочовешката същност на Иисуса Христа. Този въпрос заема централно място в системата от догматични истини. От неговото правилно разрешение зависи и правилното ни отношение към личността на Иисуса Христа, а оттук – и към цялото християнство.”

"Първите четири вселенски събора бележат епоха в живота на Църквата Христова. На тях и чрез тях Църквата е формулирала основните истини на вярата; внедрила ги е в църковното съзнание; съхранила ги като безценно богатство, завещано ни от древността.
На тези събори е разкрита и формулирана истината за богочовешката същност на Иисуса Христа.
Четвъртият век ни завеща като най-скъпо наследство Никео-Цариградския символ; петият век ни остави не по-малко ценния Халкидонски символ. Тези два символа са сигурен критерий за православие, църковност и творчески подвиг в името на Богочовека Христа.$

Тотю П. Коев

проф. Тотю Коев (1928 - 2006) e роден в Габровското село Армени. През 1947 г. завършва Софийската духовна семинария, а през 1951 г. - Духовната академия "Св. Климент Охридски" (сега Богословски факултет към Софийския университет). Четири години по-късно защищава там и докторската си дисертация.

До 1960 г. е асистент в Духовната академия, а през 1962 г. е въдворен от патриарх Кирил в Духовната семинария (преместена от правителството в с. Черепиш), където преподава до 1968 година, след което специализира в гр. Мюнстер, Германия.

През следващата година поема овдовялата след напускането на доц. архимандрит Серафим Алексиев и архим. Сергий Язаджиев катедра по Догматическо богословие в Софийската духовната академия, и става след време най-изявения професор по Догматическо богословие и Инославни изповедания (от 1973 г. - доцент, а от 1976 г. - професор).

От 1981 г. до смъртта си през 2006 г. проф. Коев е главен редактор на списание "Духовна култура".

През 1991 г. е избран за първи декан на новооткрития Православен богословски факултет при Университета "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново. Изпълнява тази длъжност до 1999 г., като същевременно преподава догматика, инославни изповедания и нехристиянски религиозни учения в Софийски богословски факултет. Като гост-професор, през 1998 и 1999 г. чете лекции и в Университета в Мюнхен, Германия. Преподава също “Основи на християнството” и “Основни понятия в християнството” в Нов български университет.