ИПИ Библиотека

„Държавност и анархия“ е най-голямата творба на М. А. Бакунин, сред малкото написани на руски език. Подзаглавието „Борбата на две партии в Интернационалното общество на работниците“ всъщност определя основната тема на книгата. От историята на Германия, Франция и славянските страни Бакунин прави извода, че в Германия се възобновява най-пълната реакция, обладана, както той е мислил, от завоевателска страст и доминиране на държавата, а от друга страна – прави извода за бъдещата социална революция, която се заражда на юг в Италия, Испания и Франция, към които ще се присъединят народите на европейския северозапад, а след тях и славянските народи.
Под общото заглавие „Държавност и анархия“ през есента на 1873 г. излиза първата част на замисленото от Бакунин съчинение. Втората част той е имал намерение да посвети на историята на работническите асоциации в Германия и в други европейски страни, както и на проблема за „всенародния бунт“ и организацията на работническите маси според принципите на анархизма.
Сборникът „Историческото развитие на Интернационала“, излязъл през същата 1873 г., фактически представлява втората част на „Държавност и анархия“.
Този превод на български език е по първото издание на „Държавност и анархия“ , 1873 г.

"Най-новата държава по своята същност и цел задължително е военна държава, а военната държава по същата необходимост се превръща в завоевателна държава; ако тя самата не заграбва, ще бъде завоювана по простата причина, че където съществува сила, непременно тя ще се прояви или ще се задейства. От това следва отново, че най-новата държава задължително трябва да е огромна и мощна; това е задължителното условие за нейното запазване.
И точно както производството на капитали и банковата спекулация най-накрая поглъщат дори самото производство, по същия начин поради страха от банкрут трябва непрекъснато да се разширяват за сметка на поглъщаните от тях малки спекулации и производства, трябва да се стремят да станат единствените, универсални и световни; по същия начин най-новата държава, военна по необходимост, носи в себе си необратимия стремеж да стане световна държава; но световната държава, разбира се, не е осъществима, във всеки случай би могла да бъде една; две такива държави една до друга категорично не са възможни."

Михаил Бакунин

Михаил Александрович Бакунин (1814-1876) е руски мислител, революционер, панславист, теоретик на анархизма, един от идеолозите на народничеството.

Роден е през 1814 г. в аристократично семейство. Завършва Военната академия в Санкт Петербург. До 1835 г. е на военна служба, след което учи философия, превежда на руски Фихте, Хегел и други философи. През 1842 г. заминава за Германия, а впоследствие - за Франция и Швейцария.

Участник в революциите (1848) в Западна Европа; предаден от австрийските власти на руското правителство (1851) и затворен в Петропавловската крепост. През 1857 г. е изпратен на каторга в Сибир; избягва през Япония и САЩ в Лондон (1861); сътрудничи на А.И. Херцен. Създава в Женева (1868) Алианс на социалистическата демокрация. Член на Първия интернационал (1864); изключен през 1872 г. за разколническа дейност. Обявява се против марксическото учение за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, против одържавяването. Критикува „държавния социализъм“, предсказва много от недостатъците на реалния социализъм.