ИПИ Библиотека

В този том са включени произведения на древнокитайски военни стратези и мъдреци, чиито творби и днес се преподават в елитните военни училища в много страни по света. Трактатите на Сун Дзъ, Удзъ, Лао Дзъ и Су Сюн са били настолни книги на Наполеон, маршал Жуков и Чърчил. Някои от мислите в трудовете на китайските класици са известни като афоризми: „Великият воин не воюва"", „Примамвай врага с изгода, побеждавай го с оръжие", „Първо си осигури победата, после започвай война" и други.

Редица текстове, сред които съчиненията на Гуей Гудзъ, Лиу Дзи и Джугъ Лян, излизат за първи път на български език.

"В трактата на Сун Дзъ пълководецът заема централно място; цялото изложение на доктрината му на първо място се отнася за пълководеца. Той изключително високо оценява значението на добрия пълководец: “За държавата пълководецът е като подпората на каруцата; ако подпората е прикрепена здраво, държавата непременно ще бъде силна; ако подпората се е отместила, държавата непременно ще бъде слаба” (Сун Дзъ, гл. ІІІ, разд. 5). Талантливият пълководец, или, както той казва, “пълководецът, който разбира войната”, е “повелител на съдбините на народа, владелец на сигурността на държавата” (Сун Дзъ, гл. ІІ, разд. 15). Наистина, и тук може да се каже, че Сун Дзъ, който е написал своя трактат според повелите на традицията – за владетеля на царство У, също е бил заинтересуван да възвеличи значението на пълководеца. Подобно обяснение обаче би било твърде опростено решение на въпроса. В същия тон говори за пълководеца и много по-късният трактат Сан люе (VІ-VІІ в.): “Пълководецът е господар на съдбините на държавата. Ако пълководецът умее да побеждава, държавата ще се държи здраво” (Сан люе, гл. І). За същото говори и Лиу тао (ІІІ-ІV в.): “Войната е велико дело за държавата: тя е пътят за съществуване или за гибел; съдбините на държавата са в ръцете на пълководеца. Пълководецът е опора на държавата. Някогашните владетели са му придавали много важно значение. Ето защо, когато избираме пълководец, трябва да бъдем много внимателни” (Лиу тао, Лун тао, гл. ХІХ). Напълно ясно е, че значението на пълководеца всячески превъзнасяли стратези като Сун Дзъ и Удзъ. В края на краищата това са били наемници, предлагащи изкуството си на владетелите и заинтересувани да ги ценят колкото се може по-високо. Но въпросът е в това, че самите стратези, тези странстващи пълководци, както и странстващите политици като Конфуций и Мън Дзъ, се появяват, защото се поражда нуждата от тях. В епохата на постоянни междуособни войни военното дело става предмет на специални грижи от страна на владетелите. По време на тези войни, продължавали не едно столетие, воинското изкуство дотолкова се усложнило и се развило, че възникнала необходимост от специалисти в тази област. Всеки владетел разбирал, че добрият пълководец значи за него твърде много, и думите на Удзъ за пълководеца предават това, което по същото време мислел не само той, но и събеседникът му."

колектив

Няма налична информация