ИПИ Библиотека

През април 1997 г. по инициатива на български неправителствени организации и с подкрепата на Американската агенция за международно развитие беше създадена Коалиция 2000. Нейната основна цел е да повиши нетърпимостта към корупцията като с това спомогне за ограничаване на нейния размер. Дейностите на Коалиция 2000 включват разработването и прилагането на План за действие срещу корупцията, Система за мониторинг на корупцията (СМК) и информационно-образователна кампания. Настоящият сборник има за цел да запознае българския читател с някои основни проблеми, свързани с измерването на корупцията, корупционното поведение и нагласите спрямо корупцията и е пряко свързан с едно от основните направления на действие на Коалиция 2000 - СМК.

Корупцията е особен тип обществено явление и нейното измерване е свързано с редица особености. Първо, правният статус на двете страни по дадено корупционно действие е по-особен (в сравнение с други престъпления), тъй като и даването, и получаването на подкуп са подсъдни. И двете страни по корупционното действие са заинтересовани от неговите резултати и от това да не се предизвиква съдебно преследване. Съответно съобщаването за случаите на корупция е изключително рядко явление. Ето защо голяма част от корупционните сделки остават неразкрити, а за наличието им се съди или по по-бързото забогатяване на определени длъжностни лица, или по възникнали нередности при осъществяване на определени процедури (главно в полето на действие на държавната и/или общинската администрация).


Най-често съдебното преследване на корупционни действия става възможно благодарение на инициативата на т.нар. "трета страна" (организация с контролни функции, конкурентна политическа сила и пр.). В резултат на тези особености на корупцията, въпреки общоразпространеното разбиране, че корупцията е сериозен проблем за българското общество, през 1997 год. са заведени 122 дела за корупция, като до присъда се стига в 13 от случаите. През 1998 г. са налице 20 присъди по дела за корупция, а осъдените са 27. Казаното ясно показва, че обективните данни за корупцията (съдебната статистика) отразяват състояние, което е далеч от реалните измерения на това обществено явление. Дори в страни, които в международната практика се приемат за значително "по-чисти" от България, броят на осъдените за корупция е значително по-голям. Колкото и странно да изглежда, налагащият се извод е, че относно корупцията не съществува такава "обективна картина", каквато е налице за други форми на престъпност. Поради тази причина се е наложило разбирането, че т.нар. обективни данни са неадекватно и неточно отражение на реално съществуващата корупционна ситуация.