ИПИ Библиотека

Алберто Моравия създава своя роман "Конформистът", превеждан и издаван в цял свят, в първото десетилетие след рухването на фашистката диктатура в Италия, когато споменът за този мрачен период от историята на страната още кърви като незарастваща рана в съзнанието и чувствата на хиляди хора. Много от тях са тогава в разцвета на силите си и това, че животът им е дамгосан от режима на Мусолини и атмосферата, отровила техните души и манталитет, е трагедия, синтезирана от Моравия в една човешка индивидуалност, в личност, осакатена от фактори и обстоятелства, които са деформирали развитието й още в самото начало на нейното изграждане. Писателят като че ли се идентифицира със своя ""герой"", конформиста Марчело Клеричи, за да проникне възможно най-дълбоко в психиката му, да вникне в редица сложни мотиви на неговото поведение и помисли, да ги осветли с майсторство, в чийто мащаб долавяме преклонението на Моравия пред Достоевски.
Романът излиза през 1951 г., а през 1970 г. Бернардо Бертолучи го екранизира.

"Конформистът" е роман, с който Алберто Моравия си разчиства сметките с фашизма"" , сочи критиката.
И действително, чрез опорочеността на Марчело големият писател убедително разкрива средствата и механизмите, с които си служи фашизмът, за да принизи и смаже личността, да я тласне към пълна деградация, духовна и морална, до предателство и убийства. Тази изобличителна сила на романа, проблемите, поставени от Моравия в дълбока идейно-художествена перспектива, правят произведението му актуално и в условията на съвременността, когато определени кръгове в някои страни се стремят да заличат поуките от миналото в паметта на изстрадалото човечество.

Алберто Моравия

Алберто Моравия (1907-1990), истинско му име е Алберто Пинкерле, е италиански писател от световна класа, наричан „баща на италианския неорализъм “.

Роден е в семейство от средната класа. Като малък често боледува и прекарва принудителните си престои на легло в четене. По-късно става журналист. Предприема много пътувания и научава няколко езика.

Първият му роман „Безразличните“ е издаден, когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия на власт вече е Бенито Мусолини (Дучето). Официалната критика и власт го приемат враждебно. Притискат го все повече, забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният сред които е "Римлянката". Творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог.

През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми като "Чочарка", "Конформистът", "Римлянката".

"Болестта и фашизма - на тях дължа много от биографията си." Известен с непринудения си език, Алберто Моравия обяснява успеха си не с дълги усилия над белия лист, а с повалилата го като дете костна туберкулоза и с фашизма, през който минава младостта му. "Поради тези две причини трябваше да понеса и извърша неща, които иначе никога не бих понесъл, нито извършил. Това, което създава характера ни, са нещата, които сме принудени да вършим, а не това, което вършим по наша воля."