ИПИ Библиотека

Настоящият документален сборник обхваща една малка част от епистоларното наследство на Иван Евстратиев Гешов – огромно по количество, поразяващо с богатството на данните и разнообразието на темите.
Писмата на Ив.Ев. Гешов са писани в различно време и при различни душевни състояния. Без поза и фалш, с изящния си слог и жив образен език, личната кореспонденция на Гешов е не самоавтентичен исторически извор, но и образец на епистоларна словесност на една отминала епоха.

До главния редактор на в. „Pall Mall Gazette” за самобитността на българите като народ и за техните високи морални качества

Манчестър, 16 септември 1866 г.

...Каква подбудителна причина, наистина, може да застави един народ от пет милиона, чието умствено и материално развитие, тъй много занемарено под двойното иго на турците и гръцкото духовенство, бързо напредва; чийто език е едно от най-звучните славянски наречия; чиято търговска дейност във вътрешността на Турция и по бреговете на Дунава се простира дори до Манчестър; чиито морални качества, работливост и правота да добие едно по-добро положение между по-благоприятствуваните европейски народи се справедливо признават от всички пътешественици; и чието най-после бъдеще е едно от най-светлите – да иска да се слее с един друг народ...

Иван Евстратиев Гешов

Роден е в Пловидв в семейството на Евстрати Иванов Гешов от големия търговско-банкерски род Гешовци. Учи в Пловдивското класно училище „Св.св. Кирил и Методий” при Йоаким Груев; освен задължителните предмети изучава три чужди езика, статистика и рисуване.

През 1865 баща му се премества в Манчестър, където открива клон на семейната търговско-финансова къща; с него заминава цялото му семейство. Иван Гешов учи в Оуенс колидж и в университета Виктория. Макар и чужденец, печели общобританския конкурс по английски правопис, за което е удостоен с честта да пие чай с кралицата. Член е на градското литературно дружество и на манчестърския дискусионен клуб. След това няколко години работи в кантората на баща си в града. От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за голямата важност на общественото мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта, че "най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ".

През 1872 с европейско образование и опит в банкерските дела Иван Гешов се завръща в Пловдив. Избран е за председател на читалището и член на училищното настоятелство на гимназията. Основава разисквателен клуб по модел на манчестърския дискусионен клуб. По време на Априлското въстание Гешов се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси. От пловдивските първенци е натоварен да предоставя сведения на дошлите чужди анкетьори във връзка с разгласяване на зверствата след въстанието. Пише доклад за търговията в Южна България, поискан му от американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър, който доклад изключително добре приет в САЩ. От Вашингтон идва предложение за поста "Почетен Вицеконсул на САЩ" в Пловдив. Гешов не се възползва от поканата, която би му осигурила закрила пред турските власти. За свои публикации във връзка с Априлското въстание в английския вестник Тайми той е арестуван и осъдн на смърт, но след намесата на британското посолство и лично на лорд Едуард Хенри Дерби, министър на външните работи на Англия, е помилван. Присъдата е заменена със заточение в Мала Азия. В края на март 1878 Иван Гешов се завръща в освободена България, която се нуждае от всичките си достойни синове. Още преди завръщането си Иван Гешов е избран от пловдивчани за председател на Окръжния съд.

След Освобождението на България Иван Гешов е един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е първият председател на Областното събрание в областта (1879-1880) и директор на финансите (1882-1883). От 1883 живее в София, където става директор на Българската народна банка (1883-1886). Участва в преговорите за сключване на Букурещкия мирен договор (1886). След преврата от 1886 участва в третото правителство на Петко Каравелов и първото правителство на Васил Радославов.

След падането на Стефан Стамболов през 1894 се включва в новосъздадената Народна партия. Гешов е министър на финансите във второто и третото правителство на Константин Стоилов (1894-1897), а след неговата смърт през 1901 оглавява партията.

От 1911 до 1913 Иван Гешов е начело на коалиционно правителство.По това време е образуван Балканскитя съюз и е водена Балканската война (1912-1913).