ИПИ Библиотека

„Марксизмът без маска” представя поредица от лекции, изнесени от Лудвиг фон Мизес в Обществената библиотека на Сан Франциско от 23 юни до 3 юли 1952 г. с подкрепата на списание „Фрийман”. По това време се очаква марксисткият социализъм не след дълго да господства над целия свят. Но макар че Берлинската стена рухва през 1989 г., а Съветският съюз се разпада през 1991 г., марксистката критика на капиталистическото общество все още дава тон на тези, които не се отказват от надеждите си за край на човешката свобода и пазарната икономика. Ето защо това, което Мизес казва преди почти 60 години, не е загубило своята актуалност и днес. Според Мизес изчерпателната критика на социализма не трябва да се задоволява с доказване на неговата неприложимост като икономическа система, колкото и важен да е този въпрос. Затова той разглежда и отхвърля философските и политическите основи на социалистическите и марксистки възгледи за човека и обществото. В деветте си лекции Мизес предлага ясно разбиране на фундаменталните грешки в теориите на Маркс за диалектическия материализъм и класовата борба, както и исторически анализ на действителните ползи от Индустриалната революция, с която се появява съвременното капиталистическо общество. Той обяснява също и ролята на спестяването, инвестирането и системата от печалби и загуби като двигатели на икономическия и културния прогрес, които премахват бедността, гнетила човечеството през по-голямата част от неговата история. Всички изброени доводи и анализи са разгледани в по-широкия контекст на индивидуализма срещу колективизма, значението на свободата за достойнството и осъществяването на личността и опасностите от това да имаме патерналистична държава и да й поверим свободата и собствеността си. Така читателят придобива цялостен поглед върху класическо-либералния идеал за свободно и преуспяващо общество.

Няма налична информация

Лудвиг фон Мизес

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973) – икономист, философ, основател – заедно с Фридрих фон Хайек, на новоавстрийската икономическа школа и един от най-видните нейни представители. Мизес оказва силно влияние върху развитето на съвременното либерално и либертарианско движение.

Първоначално учи във Виена в интелектуалната традиция на Карл Менгер и Ойген фон Бьом-Баверк, а по-късно– в Женева.

През целия си живот Лудвиг фон Мизес защитава капитализма и класическия либерализъм. Добива известност със своя magnum opus, „Човешкото действие” – трактат по икономика, публикуван за първи път на английски през 1949 г.. В него той излага епистемологията и методологията, с които се характеризира австрийската школа: субективна концепция за стойността, методологичен индивидуализъм и праксиология.

След Втората световна война живее в САЩ. През периода 1945-1969 г. е преподавател в Нюйоркския университет.

Мизес не доживява да види интереса към идеите му, който идва след спечелването на Нобеловата награда от Фридрих фон Хайек през 1974 г. Но резултатът от усилията му се вижда дори приживе. Учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “икономическото чудо” . Личният му приятел Луиджи Еинауди като президент на Италия възпира комунизма в страната. Във Франция ученикът му Жак Рюф – съветник на Шарл де Гол – води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар.

Избрана библиография

The Theory of Money and Credit (1912); Теория на парите и кредита

Socialism (1922); Социализмът

Liberalism (1927); Либерализмът

Omnipotent Government (1944); Всемогъщото правителство

Bureaucracy (1944); Бюрокрацията

Human action (1949); Човешкото действие

The Anti-Capitalistic Mentality (1956); Антикапиталистическото мислене