ИПИ Библиотека

Д-р Никола Генадиев пише спомените си малко след като страната ни е преживяла две национални катастрофи. Техните последствия в симсъл на огромни материални, териториални и човешки жертви причиняват и дълбоки травматични сътресения в националния дух и психология. С ясното съзнание за всичко това Генадиев започва да пише спомените си с намерението да допринесе за издирването на „дълбоките причини, които доведоха България до мирните преговори, сключени в Букурещ и Ньой, да се разобличат всичките грешки, за да почерпим от тях поука”.
Генадиев посвещава първия том от спомените си на началото на своята обществена и политическа дейност. Годината е 1885, а главното събитие е Съединението и то дава заглавие на тома.

„В 1878 г. Пловдив беше най-големият град на България и временно седалище на Екзарха. Там се бяха стекли повечето обществени дейци и се събираха под председателството на Блажений Йосиф I да обмислят по какъв начин да запазят единството на българския наред и да осуетят разпокъсването на българските земи.Други ще опишат тия съвещания, в които наред с младежка наивност е имало прояви на прозорливост, а аз ще продължа разаказа си, за да се види, че революцията от 6 септември 1885 г. Е едно логично и неотвратимо последствие на предшествуващите събития.”

Никола Генадиев

Никола Иванов Генадиев (1868-1923) – български политик от Народнолибералната партия, един от най-слушаните оратори в Народното събрание и неуморен журналист. Написаните от него статии се четат с интерес от привърженици и противниц Политическото му мислене е изпъстрено от резки обрати. Похватите му са енергични, често безскрупулни, понякога дори незаконни.

Никола Генадиев е роден на в Битоля. Син е на българския просветен деец Иван Генадиев Хармосин, брат на журналиста Харитон Г4енадиев и чичо на художничката Василка Генадиева. Дядото на Никола Генадиев е велешкият митрополит Генадий. През 1876 семейството му се премества в Пловдив, където взима участие в Съединението, а след него е доброволец по време на Сръбско-българската война. През 1891 завършва право в Брюксел, след което работи като адвокат и журналист в Пловдив.

След завръщането си в България Генадиев е сред активните участници в Народнолибералната партия. Той е министър на правосъдието (1903-1904) и министър на търговията и земеделието (1904-1908) в нейните кабинети. Включва се в Балканската война като доброволец.

Заедно с Васил Радославов Никола Генадиев е сред инициаторите на съставянето на коалиционния кабинет на Радославов през 1913, в който той е става външен министър. Няколко месеца по-късно Генадиев е отстранен от поста и е обвинен във финансови злоупотреби при предишното си участие в правителството. Оправдан от съда, той променя напълно външнополитическите си позиции и се обявява против политиката на правителството за присъединяване на България към Централните сили в Първата ссветовна война.

През 1916 Генадиев е осъден за участието си в аферата със зърнени храни на Фернан дьо Клозиер. В затвора се сбижава с водача на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски. След като е освободен през 1918 той оглавява Националлибералната партия, създадена през 1920 след обединението на трите партии, образували правителството по време на Първата световна война. През 1923 напуска партията, недоволен от нейното решение да се включи в Демократическия сговор. След напускането започва свой проект за опозиционна партия, но в края на годината е убит от Димитър Стефанов от ВМРО.