"На 22 декември 1994 г. (три дни след парламентарните избори) политици, икономисти, политолози се събраха на кръгла маса "На другия ден", която се опита да си представи как изглежда едно бъдещо ляво управление в България. На 90-ия ден от началото на правителството на Жан Виденов политолози от Центъра за либерални стратегии. Института за пазарна икономика, Центъра за социални практики и Асоциация АКСЕС отново се опитаха да очертаят профила на лявото управление.
90-ият ден не е денят на оценките, 90-ият ден е денят на анализите. Първите 100 дни, които историята помни, са 100-те дни на Наполеон - разстоянието от Елба до Ватерло. На 90-ия ден Елба е вече минало, а Ватерло е на хоризонта. В тая ниша, в която политиците все още мълчат, експертният елит в България се опита да извоюва свое собствено място. Какво не беше тази кръгла маса:
- не беше стремеж да бъде обслужена една или друга политическа сила
- не беше замислена да съветва едно или друго правителство
- не се страхуваше да лансира идеи, които утре могат да се окажат погрешни.
Освен че винаги даваме предимство на експертните мнения в Капитал, решихме да ги съберем и на тези страници. Нещо като бяла книга, но на интелектуалците. Които не ни управляват.
За съжаление?"
- Капитал
Файлове: http://library.ime.bg/var/docs/Hachalo_na_ljavotoFinal.pdf
ИВАН КРЪСТЕВ:
"...Как изглеждат ресурсите на опозицията, за да може тя да влияе на процеса на взимане на решение? Засега не се очертава консенсусен вариант, в който правителството ще търси опозицията като партньор. Но опозицията може да е изключително ефикасна при блокиране на мерки, пряко свързани със смяна на модела на политическа система. И тук ще има един тест - Законът за земята. Опозицията на базата на няколко пъти отлагателно вето на президента и на базата главно на действия на Конституционния съд може да представи себе си като опозиция от позиция на конституцията. Това обаче създава една голяма опасност - опозицията да се сведе до деструктивна сила. Нейната сила до голяма степен е свързана с това, че по своя характер надпартийната институция - на президента, много често автоматически превръща опозиционни настроения или опозиционни аргументи в институционални аргументи. Опозицията е парламентарна опозиция, съществуваща вътре в парламента по отношение на правителството. Ако тя не успее да действа ефикасно и да мобилизира обществена подкрепа, има реалната опасност опозицията да се превърне в институционален конфликт. И тогава опозиционната дейност вътре в парламента да бъде заменена с война на институциите. Като се появи опозиционната институция президент - Конституционен съд, а от друга страна, парламентарно мнозинство - правителство. Този тип развитие на конфликта според мен ще доведе задължително до тежка криза на демократичните институции. Тук не намесвам нито съдебната власт, нито БНБ, които никога не могат да останат встрани от подобен институционален конфликт. До голяма степен това беше и сценарият, по който се разви кризата на политическата система в Русия, когато слабата партийна система, липсата на партийно артикулирана опозиция сведе конфликта до война между "партията на президента" и "партията на парламента". От тази гледна точка всички в страната са заинтересовани от присъствието на една ефикасна опозиция, която може да влияе върху политическия процес в страната и може да се окаже един от най-важните гаранти за стабилизиране на демократичните институции."