ИПИ Библиотека

Лекар, юрист и доктор по канонично право, Николай Коперник с увлечение посвещава свободното си време на наблюдения и изследвания, воден от стремежа да вникне в движението на планетите и строежа на Вселената. В резултат на дългогодишна упорита работа разностранно образованият поляк създава хелиоцентричната система, с което извършва преврат в представата за небесните тела и в естествознанието и полага основите на съвременната астрономия. Учението му преобразява смятаните за непоклатими през XVI столетие библейски разбирания и предизвиква коренни изменения в начина на мислене и подхода към света. Трудът "За въртенето на небесните сфери" - венец на делото на живота му - е забранен от католическата църква от 1616 до 1828 година.

Утвърденият професор по астрономия и история на науката в Харвардския университет Оуен Джинджърич, чието име носи астероид 2658, и физикът Джеймс Маклаклан излагат ясно и достъпно изумителните за тогавашната епоха постижения на Коперник и тяхното значение за напредъка и развитието на познанието. Скромен и усърден, всецяло отдаден на страдащите пациенти и на астрономическите си занимания, в които се впуска единствено с невъоръжено око и невероятно въображение, Николай Коперник с право е наричан баща на научната революция.

Оуен Джинджърич

проф. Оуен Джей Джинджърич е бивш преподавател по астрономия и история на науката в Харвардския университет и почетен професор в Астрофизическата обсерватория към института „Смитсън”. Освен с преподавателска работа Джинджърич е автор на редица книги по история на астрономията.

Той е член на Американската академия за наука и изкуства, Американското философско общество и на Международната академия за история на науката.

Професор Джинджерич е член на Съвета на попечителите на фондация „Темпълтън”.

Джеймс Маклаклан

проф. Джеймс Маклаклан – американски физик, почетен професор по история в Политехническия институт Риърсън, Торонто. Автор е на „Децата на Прометей: История на науката и техниката” и съавтор на „Материя и енергия”.