ИПИ Библиотека

След всичко, което съм видял през живота си и след цели трийсет години на бойното поле на училището, съм стигнал до заключение, че на света геният се среща не по-рядко от посредствеността. Ние просто потискаме гения, защото още не сме намерили начин да управляваме население, състоящо се от образовани хора. Мисля, че този проблем има едно съвсем елегантно и просто разрешение. Нека се управляват сами.

Наистина ли ни трябва училище? Говоря не за образование, а за насилствено школуване: шест часа дневно, пет дни в седмицата, девет месеца в годината в продължение на дванайсет години. Дали тази убийствена, рутинна дейност е наистина наложителна?
В тази страна са ни учили (т.е. школували) да мислим, че "успехът" е синоним на "школуването" или най-малкото зависим от него. В исторически план обаче това изобщо не е вярно – нито в интелектуално, нито във финансово отношение. Днес по целия свят има достатъчно много хора, които намират начини да се образоват и без да прибягват до услугите на задължителното средно образование в училища, които прекалено често приличат на затвори. - Джон Гатоу

„Някога американците правеха стомана, а сега надуват балони. Един от най-странните ни икономически балони е прекалено раздутото, карциногенно училище, което започва от невръстно детство и продължава чак до завършване на университета. Разрастването на школуването е утопично и ни излиза далеч по-скъпо от дивидентите, които печелим. То разрушава семействата, интелекта и характера. То насажда невежество в десетки милиони. То е черна дупка с негативна енергия, която изсмуква жизнените сили на нацията ни. Фактът, че сме се лишили от участието на младите хора в ежедневието, сам по себе си води до опустошителни последствия с натрупващ се ефект“.
„Децата се превръщат в кошмар заради нас – те заболяват от собственото ни безразличие. Някои имат способността да се самоизлекуват, но повечето – не. Тези деца са сбъднат кошмар – те нямат никакви жизнеутвърждаващи интереси, те са създания, обучени да живеят на пристъпи от възбуда и забавление, редуващи се с опити за изплъзване от наказание. Картата за пътя, който им предстои, е подвеждаща. Най-интересното в тези деца са хилядите часове, които прекарват без да изследват, без да играят, без да търсят възможности за лична печалба, като вместо това се занимават да гледат други хора по телевизията, музикалните клипове и компютърните игри“.
Можем ли да мислим наистина вън от матрицата? Да се опитаме да приемем нещо абсолютно различно, в разрез с обичайния ни начин на мислене, с убежденията, дори със спомените. Да, двете книги на Джон Гатоу – “Затъпяване: скритата цел на държавното образование” и “Оръжия за масово обезличаване” влизат в битка именно със спомените и всичко, което сме мислели досега за институцията, наречена “училище”.
Тезата на Джон Гатоу може да се сбере сред следните думи:
""Най-шокиращ обаче е фактът, че сме успели да възприемем така ревностно един от най-лошите аспекти на пруската култура - образователната й система, създадена с цел да култивира посредственост, да осакати душевния, вътрешен живот, да лиши учениците от ръководни качества и да осигури хрисими и непълноценни граждани. Всичко това е подчинено на целта населението да стане „управляемо”.
Можем ли да мислим наистина вън от матрицата? Да се опитаме да приемем нещо абсолютно различно, в разрез с обичайния ни начин на мислене, с убежденията, дори със спомените. Да, двете книги на Джон Гатоу – “Затъпяване: скритата цел на държавното образование” и “Оръжия за масово обезличаване” влизат в битка именно със спомените и всичко, което сме мислели досега за институцията, наречена “училище”.
Тезата на Джон Гатоу може да се сбере сред следните думи:
""Най-шокиращ обаче е фактът, че сме успели да възприемем така ревностно един от най-лошите аспекти на пруската култура - образователната й система, създадена с цел да култивира посредственост, да осакати душевния, вътрешен живот, да лиши учениците от ръководни качества и да осигури хрисими и непълноценни граждани. Всичко това е подчинено на целта населението да стане „управляемо”.

Джон Гатоу

Джон Тейлър Гатоу (1935) е  учителствал над трийсет години в държавните училища в град Ню Йорк. Известен е като един от най-изявените критици на установената в момента система за задължинелно училищно образование. Удостоен е с наградите „Учител на годината на град Ню Йорк” и „Учител на годината на щат Ню Йорк”. Автор е на няколко книги за образованието и пише редовно коментари в The Link Homeschool Newspaper.

Личен сайт: http://www.johntaylorgatto.com/