ИПИ Библиотека

Трансформацията на посткомунистическата държавност у нас е обект на научно изследване в изданието „Плячкосването на държавата. България 1989-1997“ на д-р Венелин Й. Ганев, който е съумял да създаде първия в света научен анализ на прехода в България – приложим не само към нашата страна, но също така важен принос за научното (не)разбиране на преходите в световен мащаб.
Писана на английски език, книгата е посрещната с академични адмирации от специалистите във водещи американски университети. В редица рецензии е подчертано, че пред международната научна общност е представена изцяло нова дефиниция на феномена, валидна не просто за България, а и за научното осмисляне на преходите като цяло…
Преходът е сред най-противоречивите периоди в нашата история. Обект на разглеждане особено често напоследък, той е основна тема и в изданието „Плячкосването на държавата“ (с подзаглавие „България 1989–1997”) на д-р Венелин Йорданов Ганев. По думите на автора този период е периодът на раздържавяване на България. Това, което отличава изследването на Ганев, е последователно проведеният научен подход, през чиято призма са разгледани събитията в страната ни в периода 1989-1997.

"Чест прави на автора, че е видял сериозността на проблема с държавата още през 1997 г.: сред първите, които го забелязаха по света – и почти никой у нас. У нас тогава активните граждани трошаха прозорците на Народното събрание; изобщо цялото внимание беше приковано в политическото, но политическо – разбрано като не-социализъм, като демократизация (или обратно – като борба за реакционен реванш). „Ние да оправим демокрацията, тя държавата сама ще се оправи“ – това бе преобладаващата нагласа и на активистите, и на аналитиците на прехода. И схемата работеше – в Чехия, Унгария, Полша; приемаше се, че и у нас ще върви така, макар и по-бавно. Първотo гръмко предупреждение дойде от Албания през същата 1997 г.: народът там се въоръжи с разграбеното от полицейски участъци и казарми оръжие, държавата престана да функционира и обществото тръгна към хаос. Гражданският мир бе спасен от демократичната машина: въоръженият народ отиде да гласува на избори, а след изборите постепенно сдаде оръжието, като избра практически същите партийни лидери, които преди го бяха докарали до тази буна. А държавата се позакрепи, но остана все така корумпирана и неефективна. (Паралелите с нас сега са търсени.) Но за наблюдателите – на фокус беше отново само демокрацията-спасителка от гражданска война; раздържавявянето на Албания, което беше породило проблема, пак остана само фон. По това време Лукашенко ставаше диктатор: наблюдателите окайваха беларусите, че доброволно сменят демокрацията с диктатура – но не видяха разрушената държавност, която той възстановяваше. Малко по-късно дойде Путин и схемата се повтори – той отнемаше демокрация, но даваше държавност. Обаче в демократическо заслепение и руската опозиция, и външните аналитици виждаха само отнемането, и отново обявиха руския народ за непонятен: как може да гласува за човек, който само им взема? (Редно е да отбележа, че през 2000 г. и аз виждах така частично – и нося съответната интелектуална и морална отговорност.)" - Деян Кюранов

Венелин Й. Ганев

Д-р Венелин Йорданов Ганев е роден в София през 1965 г. Завършва право в СУ "Климент Охридски" през 1991 г., а през 1999 г. защитава докторат по философия в Чикагския университет. Към настоящия момент е професор по политически науки и научен сътрудник към Havighurst Center for Russian and Post-Soviet Studies в университета в Маями, Охайо.

Изследователските му интереси са в областта на посткомунистическите политики, процесите на демократизация, конституционалното управление, съвременна социална теория и други. Негови статии са публикувани в авторитетни научни издания като East European Constitutional Review, American Journal of Comparative Law, Journal of Democracy, East European Politics and Societies, Communist and Postcommunist Studies, Slavic Review, Europe-Asia Studies and Comparative Studies in Society and History. В периода 2003-2004 е стипендиант на института „Хувър” в Станфордския университет.

Първата му книга, „Плячкосването на държавата”, е написана в оригинал на английски език, под заглавието Preying on the State: the Transformation of Bulgaria after 1989. През 2007 г. е издадена от Университета Корнел, САЩ. Посрещната е с академични адмирации от редица специалисти във водещи американски университети. В множество рецензии е подчертано, че пред международната научна общност е казана нова дума, валидна не просто за България, а и изобщо за научното (не)разбиране на преходите „от социализъм – към ..?“, започнали преди четвърт век.

Бащата на д-р Венелин Ганев - Йордан Венелинов Ганев (1926-2004) - е един от възстановителите на Радикалдемократическа партия през 1990 г. Завършил е две висши образования – право и музика. Практикува професията на музиковед.
Депутат е в ХХХVІ Обикновено народно събрание, където е член на комисията по външната политика и на комисията по култура, като на последната е и председател.
В последните години на своя живот работи активно за популяризиране на либералните идеи и изграждане на гражданско общество в България. Особено активно е участието му за защита на гражданските права, за развитието на читалищното дело, за издирване и подпомагане на млади таланти.

А неговият дядо - Венелин Йорданов Ганев (1927-1966) - е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след 9 септември 1944 г. е един от регентите на малолетния цар Симеон II. Учи в Лайпицг и Женева, където негов състудент е Сиемон Радев, завършва философия, право и музика.След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, като преподаваобща теория на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди и гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право.

През 1908 г. Венелин Ганев се включва в Радикалдемократичческата партия. През 1919 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор. След това е посланик на България в Париж (1920-1922).

През 1923 г., заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 г. го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за ззащита на правата на човека. По време на Втората световна война се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г., заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946 г.

Още през 1945 г. Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа паритя и се присъединява към опозицията. През 1947 г. е интерниран в Дряново, а през 1948 г. е изключен от Българската академия на науките.