Аналитичен указател — скица на основния ред на мисли
ВЪВЕДЕНИЕ:
Науката в същината си е анархистично начинание: теоретичният анархизъм е по-хуманен и вероятно ще насърчи прогреса повече, отколкото неговите алтернативи, поддържащи реда и закона.
ГЛАВА I:
Това се вижда както от изследването на исторически епизоди, така и от абстрактния анализ на отношението между идея и действие. Единственият принцип, който не възпира прогреса, е: Всичко е позволено — Anything goes.
ГЛАВА II:
Например, можем да използваме хипотези, които противоречат на утвърдени теории и/или на установени експериментални резултати. Можем да постигнем напредък в науката, като постъпваме контраиндуктивно.
ГЛАВА III:
Условието за съвместимост, изискващо новите хипотези да бъдат в съгласие с възприети теории, е несъстоятелно, защото запазва по-старата, а не по-добрата теория. Хипотезите, противоречащи на потвърдени теории, ни дават данни, които не могат да бъдат получени по никакъв друг начин. Пролиферацията на теориите е благотворна за науката, докато еднообразието отслабва критичната й сила. Също така еднообразието заплашва свободното развитие на индивида.
ГЛАВА IV:
Няма идея, колкото и стара и абсурдна да е тя, която да не може да подобри нашето знание. Нека науката да попие цялата история на мисълта и да я използва за подобряването на всяка една теория. Да не се отхвърля също и политическата намеса. Тя може да бъде необходима, за да се преодолее шовинизмът на науката, която се съпротивлява срещу алтернативите на статуквото.
ГЛАВА V:
Нито една теория никога не е в съгласие с всички факти от своята област, но въпреки това не всякога теорията е тази, която трябва да бъде укорена. Фактите са изградени от по-стари идеологии и сблъсъкът между фактите и теориите може да бъде доказателство за напредък. Това е и първата стъпка в нашия опит да намерим принципите, неявно включени в привичните понятия на наблюдението.
ГЛАВА VI:
Като пример за такъв опит ще разгледам аргумента за кулата, който аристотелистите използвали, за да опровергаят идеята за движението на Земята. Аргументът съдържа естествени интерпретации — идеи, така тясно свързани с наблюденията, че е необходимо специално усилие, за да се разбере, че съществуват, и да се определи съдържанието им. Галилей открива естествените интерпретации, несъвместими със схващанията на Коперник, и ги заменя с други.
ГЛАВА VII:
Новите естествени интерпретации формират нов и силно абстрактен език на наблюдението. Те са въведени и прикрити така, че не може да се забележи, че е била направена подмяна (метод на припомнянето). Те съдържат идеята за относителността на всяко движение и закона за кръговата инерция.
ГЛАВА VIII:
Първоначалните затруднения, причинени от промяната, биват разсеяни от ad hoc хипотези, които по този начин изпълняват в случая положителна роля. Те дават на новите теории да си поемат дъх и набелязват посоката на бъдещите изследвания.
ГЛАВА IX:
Освен естествените интерпретации Галилей също така променя възприятията, които могат да заплашат Коперник. Той приема, че има такива възприятия, възхвалява Коперник, че ги е пренебрегнал, и обявява, че ги е отстранил с помощта на телескопа. Обаче той не предлага теоретически основания да се предполага, че телескопът дава вярно изображение на небето.
ГЛАВА X:
Също така и първоначалният опит с телескопа не осигурил такива основания. Първите телескопски наблюдения на небето са неясни, неопределени, противоречиви и в разрез с онова, което всеки може да види с невъоръжено око. А единствената теория, която би могла да помогне за отделяне на илюзиите, причинени от телескопа, от правдивите явления, била опровергана от прости проверки.
ГЛАВА XI:
От друга страна, има някои телескопски явления, които са чисто коперникански. Галилей представя тези явления като независими свидетелства в полза на Коперник, а положението по-скоро е следното: един опроверган възглед — коперниканизмът — прилича по нещо на явления, произтичащи от друг опроверган възглед — идеята, че телескопските явления са достоверни изображения на небето. Галилей печели поради своя стил и хитроумната си техника на убеждаване, защото пише на италиански, а не на латински и защото се обръща към хора, които темпераментно се противопоставят на старите идеи и на каноните за обучение, свързани с тях.
ГЛАВА XII:
Такива “ирационални” методи на подкрепа са необходими поради “неравномерното развитие” (Маркс, Ленин) на различни части на науката. Коперниканизмът и други съществени съставки на съвременната наука са оцелели, само защото в тяхното минало гласът на разума често не е бил слушан.
ГЛАВА XIII:
Методът на Галилей работи също така и в други области. Например, той може да бъде използван, за да отстрани съществуващите аргументи против материализма и да сложи край на философския проблем душа/тяло. (Обаче научните проблеми, които му съответстват, остават незасегнати.)
ГЛАВА XIV:
Получените досега резултати ни внушават да премахнем разграничението между контекст на откритие и контекст на обосноваване и да пренебрегнем свързаното с него разграничение между термините на наблюдението и теоретичните термини. Нито едно от тези разграничения не играе някаква роля в научната практика. Опитите те да бъдат наложени биха имали опустошителни последици.
ГЛАВА XV:
Накрая, обсъжданията в глави VI-XII показват, че Попъровата версия на плурализма на Мил е несъвместима с научната практика и би унищожила науката във вида, в който я познаваме. Ако се съобразим с науката, разумът не може да бъде универсален, а не-разумът не може да бъде изключен. Това качество на науката изисква една анархистична епистемология. Осъзнаването на факта, че науката не е нещо свято и че спорът между мита и науката е бил прекратен, без да е спечелила нито една от страните, още повече подсилва доводите в полза на анархизма.
ГЛАВА XVI:
Дори и изкусният опит на Лакатош да създаде методология, която (а) не дава заповеди и все пак (б) ограничава дейностите ни за увеличаване на знанието, не се изплъзва от това заключение, тъй като философията на Лакатош изглежда либерална, само защото е маскиран анархизъм. А неговите стандарти, които са извлечени от модерната наука, не могат да бъдат считани за безпристрастни арбитри в стълкновението между съвременната и Аристотеловата наука, мита, магията, религията и др.
ГЛАВА XVII:
Нещо повече. Стандартите, изискващи сравнение на съдържанието, не всякога са приложими. Съдържанията на някои теории са несравними, в смисъл, че между тях не може да се открие нито едно от обичайните логически отношения (включване, изключване и пресичане). Така става, когато сравним митовете с науката. Така става и в най-напредналите, най-обобщаващи и затова най-митологични части на самата наука.
ГЛАВА XVIII:
Поради тази причина науката стои много по-близо до мита, отколкото е готова да допусне научната философия. Тя е една от многото форми на мисълта, които са били развити от човека, и не е непременно най-добрата. Тя е фрапантна, шумна и нахална, но притежава някакво превъзходство само за онези, които предварително са взели решение в полза на една определена идеология, или за онези, които са я приели, без някога да са проучвали предимствата и границите й. И тъй като приемането и отхвърлянето на идеологиите трябва да бъде лична работа, от това следва, че отделянето на държавата от църквата трябва да бъде допълнено с отделянето на държавата от науката — тази най-нова, най-агресивна и най-догматична религиозна институция. Това отделяне е може би единственият ни шанс да постигнем човечност, на която сме способни, но никога не сме могли да осъществим напълно.
Reflections on History
Прокрустовото ложе: Философски и практически афоризми
Библиотеката съществува