Настоящият доклад е изготвен в изпълнение на договор с предмет „Проучване на европейските добри практики в борбата срещу сивата икономика при трудово-правните и осигурителни отношения в 6 страни-членки на ЕС: Люксембург, Португалия, Ирландия, Румъния, Латвия и Литва. Аналитичен подбор на приложими в България добри практики и разработване на стратегия за прилагането им в България”, сключен между Българската търговско-промишлена палата и ДЗЗД „За прозрачна икономика“.
Литва е една от страните в Европейския съюз с минимална работна заплата – почасова и месечна, която се определя периодично от правителството по предложение от тристранния съвет в страната. На база на препоръки от тристранния съвет правителството може да определи различно минимално възнаграждение на база сектори, региони или групи заети лица. Месечното възнаграждение се изплаща на два пъти, освен ако работника не поиска в писмен вид еднократно изплащане. Конкретното възнаграждение на заетите лица, както и изискванията за квалификация и вида работа залягат в колективните и индивидуалните трудови договори. Най-често тези подробности залягат в индивидуалните трудови договори. Изключение правят основно международни компании, които оперират в страната, при които тези условия се записват в колективните трудови договори. Заплатите в публичната сфера се определят с постановление на правителството, което определя минимални и максимални граници за възнаграждението, а реалното възнаграждение се определя вътрешно в съответната административна структура.