ИПИ Библиотека

Речникът е богат и систематизиран документ за новостите в езика - в различна степен приемливи, но активно използвани.
Източник е за справки, за езикови изследвания и кодификация, но и за широка лингвокултурна и социологична информация, която си заслужава прочита.
В неговото съдържание се оглеждат новостите в живота, а също мисленето и отношението към действителността на съвременника - човек с широка култура и стремеж да не изостава от техническия прогрес, отворен към модерно и чуждо, без винаги да оглежда домашния речников запас, но заедно с това - традиционно склонен и към активно словотворчество, към остроумни метафори, към критичност и насмешка.

"Драги читатели,
Речникът, който разлиствате, е продължение на Речник на новите думи и значения в българския език, издаден през 2011 г. от издателство „Наука и изкуство”, който представи възможно най-пълно неологизмите в българската лексика от 1900-2000 г. – първото десетилетие на значителни обществено-икономически и политически промени в нашата страна след 1989 г."

Сия Колковска

Сия Колковска е родена на 28.10.1961 г. в София. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1994 г. защитава докторат по терминология. Работи като научен сътрудник в Института за български език при БАН. Има разработки в областта на терминологията, компютърната лингвистика, лексикологията и лексикографията. Участва като съавтор в многотомния "Речник на българския език", в "Речник на новите думи и значения в българския език" ("Наука и изкуство", 2001), а също и в първия електронен синонимен речник на българския език.

 

Диана Благоева

Диана Благоева е родена през 1962 г. в гр. София. Завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава дисертация в областта на глаголната валентност в българския и полския език. Работи като научен сътрудник в Института за български език при БАН. Занимава се с проблеми от областта на лексикологията, лексикографията, съпоставителното езикознание. Съавтор е на многотомния "Речник на българския език", на "Речник на новите думи и значения в българския език" (София: Наука и изкуство, 2001), на първия електронен синонимен речник на българския език. Има научни публикации в различни издания в България, Чехия и Латвия.

Емилия Пернишка

Емилия Пернишка е родена през 1936 г. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1959). От 1964 е докторант, а от 1967 - н.с. в Института за български език. Защитава докторска степен през 1974, а доктор на филологическите науки става през 1988. През 2004 г. е избрана за чл.-кор. на БАН. Преподава в СУ "Св. Кл. Охридски", ЮЗУ "Н. Рилски" в Благоевград, филиала на ПУ "П. Хилендарски" в Кърджали, НБУ в София, Педагогическия факултет на университета в Русе; лекторка по български език в гр. Лион (Франция) (1987-1991). Научните й трудове и публикации са в областта на лексикалната семантика, лексикографията, словообразуването, стилистиката, съпоставителното езикознание, историята на книжовния език, езиковата култура. Сред тях са монографичните изследвания: "Топонимията в Свищовско" (1959), "Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език" (1980), "Иван Вазов - строител на българската лексика" (1985), "Лексикалните синоними в художествения стил" (1989), "За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена" (1993), както и около 200 научни и научно-популярни статии и доклади. и др. Като лексикограф тя е съавтор, редактор и отговорен редактор на "Речник на българския език" (т. 1-13 до 2008), автор на "Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи)" (2003), основен съавтор в първия у нас "Речник на антонимите в българския език" (1997), съавтор в "Речник на новите думи и значения в българския език" (2002), "Речник на чуждите думи в българския език" (2001), "Енциклопедия на съвременния български език" (2000), автор на "Речник на чуждите думи за всички" (2007), редактор е на първия "Българско-украински речник" и на редица други речници и книги. Член е на Комисията по лексикология и лексикография към Международния комитет на славистите, участвала е в комисии по изработване на учебни програми за средното образование. Член и редактор е (или е била) в сп. "Български език", "Наука", "Лексикографски преглед". Била е ръководител на Секцията по славянско езикознание (1983-1988) и на Секцията по българска лексикология и лексикография (1994-2000). Член е и е била председател на Специализирания научен съвет по езикознание към ВАК, член на Управителния съвет на БАН (от 2004 г.) и на Научния съвет на Института за български език. Председател е на секция "Филологически науки" към Съюза на учените в България и на Гражданско сдружение "Общество за устойчиво развитие на българския език". За своя научен принос е получавала многократно високи отличия от БАН.