ИПИ Библиотека

Българският дипломат проф. д-р Венелин Цачевски изследва историческата еволюция и съвременните черти на държавно-политическата система и неутралитета на Швейцария, която отдавна се е превърнала в символ на демократична и миролюбива страна. Швейцарското развитие е основано на същите принципи, както в другите демократични държави – политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на фундаменталните човешки права и свободи, разделение на властите, развито гражданско общество. В същото време то има специфичен облик, който се дължи на важната роля на референдумите и другите форми на пряката демокрация в държавното управление, както и на обявения преди почти пет века неутрален статут с произтичащото неучастие на страната във военни конфликти. Референдумите и неутралитетът са основните елементи на „швейцарския модел“, който е създал условия за постигнатия удивителен прогрес във всички области и провежданата от Швейцария активна политика на мир, сътрудничество и солидарност в международните отношения.

„Народът е решил, народът има право!“ – това е основен принцип на швейцарската демокрация. Може би в това се крие тайната на успеха: Швейцария е една от малкото страни днес, които могат да се похвалят с висок стандарт на живот, икономическа стабилност и сигурно, спокойно съществуване на гражданите. Известна основно с три неща – банки, часовници и шоколади – Швейцария е една от най-добре устроените и развити страни в Европа от години. Това най-вероятно се дължи на добре провежданата политика на държавата, която не е вземала участие във военни конфликти от почти пет столетия, а и която днес (за разлика от голяма част от останалите европейски страни, в които бушуват стачки и масови безредици) се радва на редки недоволства от страна на гражданите.

Венелин Цачевски

Проф. д.ик.н. Венелин Цачевски е роден през 1948 г. в град София. Има магистърска степен по международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство в София. Работил е в Института за външна политика "Иван Башев", в Института по международни отношения, както и като експерт в Министерството на външните работи по въпросите на интегрирането на България в Европейския съюз. Специализирал е в Белгия, Русия, Финландия, Япония и Швейцария. През 2003 – 2006 г. Венелин Цачевски бе посланик на България във Финландия и Естония. След приключване на посланическия му мандат в Хелзинки е удостоен с високия финландски орден "Гвардейски кръст" за неговия принос в развитието на българо-финландските отношения.

През 1975 г. авторът защитава докторска дисертация по международна икономика, а през 1989 г. получава научната степен „доктор на науките”

Като професор по политически науки е преподавал в Славянския, Великотърновския и Нов български университет „Теория на международните отношения” и „Външна политика на България”.
Венелин Цачевски е автор на голям брой публикации по развитието и външната политика на България, сигурността и регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, ЕС и НАТО.

Автор е и на книгите „България и Балканите”, „Казимир Ернрот в историята на България”, „Българският комунизъм”.