ИПИ Библиотека

Ото фон Бисмарк пристъпва към написването на „Спомени и размисли” непосредствено след своята оставка през 1890 г. Първоначалният вариант на ръкописа е готов през 1893 г. От него е направен типографски макет, върху който Бисмарк продължава да работи, като прави редица поправки, уточнения и съществени допълнения. След тази основна преработка „първостроителят на модерна Германия” заръчва публикуването на спомените му да се извърши след неговата смърт. Първите два тома са публикувани през 1898 година.
Настоящата публикация на „Спомени и размисли” е подготвена за печат по немското издание на „Сафари ферлаг” в Берлин от 1951 г. С предговор от Теодор Хойс – първият президент на Федерална република Германия.

„На Берлинския конгрес не можеше да се предвиди по-нататъшното развитие на нещата, а именно, че Русия ще даде България на племенника на тогавашната руска императрица княз фон Батенберг и по този начин ще я предаде в несигурни ръце. Княз фон Батенберг беше руският кандидат за България и при близкото му родство с императорското семейство можеше да се предположи, че тези връзки ще бъдат трайни и устойчиви.”

Ото фон Бисмарк

Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен (1815-1898) – пруски, а по-късно германски държавен деец, считан за първостроителя на модерна Германия, известен с прозвището „Железният канцлер“.
От 21 септември 1862 г. Е министър-председател  на Прусия. Вярва, че обединението на Германия (която по това време е разделена на около 50 малки кралства, херцогства, княжества и т. н.) трябва да се извърши около някоя от двете големи германски държави – Австрия или Прусия.
След три последователни победонсни за Прусия войни – Пруско-датската (1864), Австро-пруската (1866) и Френско-пруската (1870-1871), Бисмарк заедно с император Вилхелм I прокламира обединението на Германия във версай, по време на мирните преговори с Франция (след Френско-пруската война).
След обединението на Германия е райхканцлер от 1871 до 1890 г.. По време на управлението си, Бисмарк, за разлика от повечето Велики сили през XIX век, не се стреми към завоюването на нови колонии, а към разширяване на немското влияние в Европа. По-късно заради тези възгледи е отстранен от канцлерското си място.
След Руско-турската война (1877-1878) е сред инициаторите на Берлинския конгрес, подписва Берлниския договор през 1878 година.
 Заради безспорните му държавни умения и най-вече заради решаващия му принос за обединението на Германия, Бисмарк е най-авторитетната личност в германската политика за времето си. Още приживе (но особено след смъртта му) Бисмарк се превръща в символ на новата германска държавност.